6 сент. 2014 г., 15:16

Миши истории 

  Проза » Рассказы
857 0 2
2 мин за четене

Имало две мишлета, които толкова се обичали, че решили да заживеят заедно. Намерили си една хубава топла хралупа под едно голямо повалено дърво и започнали да си събират мъхчета и тревички да обзаведат  къщичката си. Ходели заедно да търсят храна, пазили се едно друго от хищния свят, който ги заобикалял. Понякога се качвали на поваления ствол на дървото и се радвали на топлите слънчеви лъчи. Бързали да се приберат преди да настъпи нощта, която принадлежала  на силните, гладните и свирепите.

Хубаво им било заедно, гушкали се и се радвали на взаимното си доверие и привличане. До деня, когато едното мишле казало на другото, че ще си имат сюрия още по-малки мишленца. Стреснало се другото мишле. Всичко било толкова прекрасно, те толкова се обичали, че не желаело да дели любовта си с други мишлета, дори да са негови деца. Излязло само да търси храна и да размишлява на свобода и тишина. Не измислило нищо, но занесло хапки на другарката си, която останала в топлото леговище. Тя все по-често оставала в хралупката, а мишокът все сам обикалял да търси храна.

Един ден, ровейки сред листата, разбрал какво го чака занапред. Трябвало сам да се грижи за дружката си мишка, за храната на нея и малките мишленца. Това определено не му харесало. Искало си стария свободен живот, когато тичали заедно и нямали други грижи, освен да се нахранят,  да си почиват на слънце и да се гушкат. Тогава порасналият вече мишок решил да не се връща и да потърси ново място за живеене. Дори не се замислил за дружката си мишка, която толкова обичал преди време.

Тя го чакала, но когато нощта настъпила, разбрала, че нейният другар няма да се прибере. Може би това било и хубаво, и лошо. Хубаво, защото нямало да ù се наложи да пази малките бебоци, които току-що била родила, от него – мъжкият мишок.  Лошо, защото трябвало да се премести, да си намери ново тайно гнездо и сама да отгледа и търси храна за рожбите си. Май така било по-добре, решила тя.

През три поляни в четвъртата избягалият мишок срещнал едно хубаво малко мишле. Подушил го, то му върнало жеста и той решил да заживее щастливо с новата си другарка. Намерил хубаво местенце за тях и двамата се сгушили в топлото си ново  гнездо. Хранили се заедно, почивали си заедно и били много щастливи едно с друго. До деня, когато новата му другарка споделила с него, че ще си имат цяла сюрия малки мишлета. Стреснал се старият мишок. Защо пак, питал се той?

Този път не чакал толкова, а още на сутринта по повод да търси храна избягал и стигнал до една гора. Там, под листата, срещнал едно хубаво и сладко малко мишле, което толкова му харесало, че той го поканил да намери убежище и да заживеят щастливо заедно...

© Ана Ненчена Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Кръстина, че пак ме посети и оцени.
    Радвам се, че ти е харесало. Една миша история в реален човешки контекст.
    Поздрави и много хубави и ползотворни дни от мен!
    Ана
  • Обичам да има щастлив край!
    Талантливо разказваш, много ми хареса!
    Много мъдро, прекрасно послание!
    ПОЗДРАВИ!
Предложения
: ??:??