Отец Буян съблече расото и с плавни движения за своите сто и осемдесет сантиметра, грижливо го сложи на закачалката. Светлината, процеждаща се през прозореца на къщата в юлския здрач бе оскъдна, но достатъчна за голямото огледало в старинна рамка на стената. Колчем мъжът минеше отпреде му, то с готовност и неуморно показваше негов снажен, петдесетгодишен двойник.
Бе черномурен. Блясъкът в зелените очи говореше за добро здраве и загатваше за стаена страст. Гъстата къса коса се къдреше, тъмна за годините му, мустаците и малката брадичка подчертаваха красивите, чувствени устни.
Едри капки дъжд припряно забарабаниха по стъклата. Свещеникът изпита смътно безпокойство. Полегна с дрехите върху тясното легло и се замисли.
Ясеново бе едно от трите села в енорията му. Черквицата отсреща - стара, но солидно построена от дялан камък, се украсяваше отпред от две колони. На тавана между тях висеше кука. Що за хрумване на строителите бе тя и що ли не бяха вдигнали черквата в долния край на селото, а тук на баира? Неотдавна реставрираните стенописи вътре грееха, за радост на миряните, които оставаха все по-малко. Границата минаваше на хвърлей място и много от тях отиваха оттатък да берат я маслини, я портокали.
Отецът дойде от града сега, вечерта, та утре рано да е готов за службата. За какво да им говори? Че времената са трудни знаеха и без него. Ще ги насърчи да си помагат един-другиму. Следобеда водеше неделно училище за няколко деца от селото. При мисълта за тях се усмихна. Утре щеше да извърши кръщение – ще топне в купела Божидар, сина на най-добрия си приятел.
Името си бе цяло послание. Стойне и Биляна имаха седемгодишен брак. За това време тя изтърпя три спонтанни аборта.
Тежък артрит сковаваше ръцете и нозете на свекървата, но не и езика ѝ. Каменка често-често споменаваше помятанията, за да тормози снаха си. Младите вече бяха се отчаяли, че няма да имат дете, когато Бог се смили над тях. Разбрала, че е бременна Биляна сподели с отеца: - “Този път, ако ще би, по корем ще се влача, но ще родя!”
Съдбата ѝ наложи друго изпитание. За да избегнат риска, лекарите наредиха да лежи до края на бременността, а детето да се роди оперативно.
Това стана преди петнадесет дни. Таткото от шест месеца бе на гурбет в Гърция. Само Буян знаеше, че на Стойне беше му дошло до гуша от крамолите в къщи и със спечеленото щеше да вдигне нов дом за детето и жена си в другия край на селото.
Не само Стойне, много хора доверяваха на свещеника тайните си. Знаеше, че хората го харесват, усещаше го. На мъжете допадаха неговото добро настроение и готовността да изслуша и посъветва. На жените ласкавият му смях и магнетизмът действаха почти хипнотично. Четеше го в очите им.
Отец Буян вярваше, че Всевишният е отредил мисия за всекиго от човеците на светa. Каква ли бе неговата? Сигурно да изслушва и утешава.
Потънал в мисли, той неусетно заспа.
Яростен кучешки лай го събуди посред нощ. Бавно и с усилие повдигна натежалите си от съня клепачи. Почувства внезапна тревога. В просъница се опита да запали лампата. Нямаше ток. Опипом взе прожектора от масата, включи го и излезе на улицата. Валеше проливен дъжд. От долината се носеше гълчава, тук-там се движеха светлинки. Дочу тропот. Насреща си видя Горчо, петнадесетгодишния внук на съседката.
- Що става бе, Горчо?
- Реката в дерето е придошла и заля селото. Мама нареди да тичам у бабини.
- Чакай тук!
Отец Буян влезе в къщи, грабна завивките от леглото и платнена торбичка със сушени плодове.
Двамата бързо отидоха до черквата. Сега Буян проумя замисъла на зидарите. Окачи прожектора на куката и заръча:
- Горчо, палиш печката, слагаш отгоре котела с вода и сипваш овошките.
После биеш камбаната силно, докато се умориш! Които спят - да се събудят, будните да знаят накъде да вървят.
До къщата на Стойне стигна почти на бегом. Двете жени бяха на двора, по-младата притискаше детето до гърдите си. Свекървата се хвана за едната му ръка, с другата той здраво прегърна снахата през раменете. Пристъпваха едва, едва. Водата се покачи до пояс.
- Аз само ви бавя - продума Каменка. – Заради мен и вие ще загинете. А
и невястата не бива да носи тежко - раната ще се отвори. Отче, гледай поне тях да спасиш.
С тези думи старата жена пусна ръката му и мътните талази я повлякоха. Вече някъде отдолу долетя вопъл:
- Прости ми дъще, за стореното досега!
Отец Боян се стъписа потресен, но време за губене нямаше. Пое бебето и още по-силно прегърна Биляна. Запъплиха нагоре, сега по-бързо. Около тях минаваха майки с деца на ръце, крави уплашено мучаха, теглени за юлари от стопаните си. Сред непрогледния мрак и дъждовната пелена светлината на прожектора горе ги зовеше: „Насам!“, а камбанният звън все едно им казваше: „Кураж!“
След десетина минути бяха в черквата. Увиха Биляна с едно одеяло, а детето с друго. По едно време тя зарида:
- Бебето ми! Умряло е!
От стреса и студа малкото бе посиняло и подбелило очички.
Свещеникът се прекръсти, прекръсти и детето. Помисли си:
„Требе да го разтрием. Не му ли чуем гласо до няколко минути, ще го загубим!“
Пое го. Почувства се напълно спокоен. Усещаше неведома сила да се спуска върху му и да се влива в немощното телце. Енергично, но и нежно разтриваше малките ръчички и крачета, гръбчето, гърдичките, леко пошляпваше задничето, с големината на дюля.
След няколко минути Божидар проплака.
- Алилуя! – възкликна свещеникът и го подаде на майка му.
Отец Буян се огледа уморен и доволен. Беше спасил човешки души, но и тела. Това също е част от мисията.
На светлината на свещите премръзналите хора сърбаха горещия ошаф. Бяха оцелели, на сухо и на топло. За другото щяха да мислят утре.
Сега всичко беше наред.
© Margarita Vasileva Все права защищены