„Ох, Катерино, Катериноу!“- въздъхна умствено Спас. Спас Бюкянън беше член на дружинка, която ловеше зайци със соколи, освен това обичаше да играе табла и да пие бира, освен в случаите, когато играеше шах и пиеше водка. В момент на вдъхновение  изобрети уред за четене на мисли, но вместо да го патентова и да забогатее, той го подари на жена си Катерина. Тя се обърна учудено:

- Спасе, защо си мислиш „Ох, Катерино, Катериноу!“?!

  Срамът грабна червената четка и започна да драска едри щрихи по лицето на Спас. Той знаеше, че си беше вкарал страхотен автогол. Беше се надявал, че този жест на безпрекословно разтваряне на душата ще накара жена му да му отвърне със същото. Обичаше я безумно и желаеше да я задържи на всяка цена, дори с цената на това да й позволи да контролира мислите му. Тя обаче, македонка до костите на мозъка си, стана още по-затворена, дръпната, озлобена, и въобще, Спас не знаеше откъде му дойде това. А това дойде от факта, че в очите на Катерина той се превърна в прочетена книга, сред чиито страници липсва мистерията. Побесняваше само при мисълта, че той й отне правото да интерпретира поведението му, да търси скрит смисъл в усмивките му, в погледите му, в подаръците му... Затова сега, съзряла недоизказаността във възклицанието му, тя се хвана като спасителна сламка за него:

- И какво означава това „-ОУ“ на края на името ми, не го помниш ли? Не помниш как го шепнеше в ухото ми, когато ти се отдадох? Или как го пееше под прозореца на общежитието в 3 сутринта, без да ти пука, че те наричат ретро-педал? Затова ли пожертвах 10 години от живота си, за да ми забравиш името? Неблагодарник, мама беше права!

  Тя театрално се разплака, защото се нуждаеше от сцена. Той, едва сдържайки мислите и намеренията си, стана машинално, тръгна с инстинктивни крачки към уреда, извади му батерията, след което си помисли: „Да ти го таковам в устата!“, а на глас: - "Скъпа, ти знаеш ли, че имаш страшни очи? Обичам те, когато си ядосана, но не е ли време да се отървем от това малко зло, да го патентоваме и да забогатеем, пък останалите двойки да му мислят?". 

  Тя се засмя, целуна го и каза да. Още на другия ден Спас Бюкянън отиде в Патентното бюро, за да регистрира своето изобретение. След два месеца стана милионер и заведе жена си на Сейшелските острови, въпреки че знаеше, че тя тайничко наум си мечтае за Канарските. Макар да си бяха обещали да не се докосват повече до четеца на мисли, той тайно активира своя и се забавляваше да ѝ прави напук. Тя нямаше нищо против, защото ѝ се откриваше чудесна възможност цели две седмици да оплюва избора му. Животът отново беше прекрасен.