Момичето се влюби в едно момче, което беше приятел на брат му. Обичаше да гледа това момче и да си мисли за него. Сетне се премести в друго училище и след време по-малко си спомняше за тази любов. Но жената, в която се превърна, вярваше в една-едничка любов - истинската и всепоглъщащата. Когато си по-мълчалив животът ти може да е много интересен. 
               Не можем да изберем кога да започне нашият съзнателен живот. Но можем да изберем кога да започне нашият живот с осъзнати избори. Вярвате или не, любовта е карала душата ми да разцъфти и втори, и трети път, а може би дори и повече. Научих се да обожавам хората край себе си, може би защото не бях твърде заета да говоря с тях.
               Приятелите в живота ми са били малко. Толкова малко, че мога да си мисля за тях с наслада и да знам, че ги обичам. Но как различаваш приятеля от голямата любов на живота си?
               Момчето остана мистериозна страница за нея. Може би затова в живота с осъзнати избори тя все повече се заставяше да обожава мъжкото обкръжение да си остава непознато и сякаш недостижимо. Като малко момиче даде обещание никога да не отрича първата си любов! Но още тогава тя вярваше в една-едничка любов. Никога не беше говорила с момчето, освен може би веднъж - но не по любовни въпроси. По-късно започна да общува повече с мъжката половина от населението на Земята.
               Возеше се в един автобус. Тогава го видя отново - толкова много дни след завършването на шести клас, че вече вярваше, че е възможно чувствата да са поизветрели. Но кръвта отново нахлу в цялата ѝ същност и се усещаше притеснена до кости. Ами ако я видеше? Ами ако не я видеше? Такава бурна радост изпита от срещата с него, че после беше много щастлива.
               Тази любов сложи отпечатък върху нея. Вече не се притесняваше да е мълчалива и затворена в себе си - вече знаеше, че това може да ѝ носи радост и спокойствие. Не искаше да говори с момчето, за да не разруши нещо много крехко и ранимо. Нейната душа. Разбира се, истината беше, че беше просто притеснена. Но тя свикна с това притеснение и го прие като нещо хубаво. Надяваше се като порасне да знае какво да прави. Чудеше се дали и кога ще се срещнат отново и дали тогава би му проговорила.
               Междувременно се запозна с други хора. Много други хора. Толкова много хора, че вече не беше сигурна дали помни имената на всички. Но някъде там, дълбоко в сърцето си, знаеше, че единствена е споделената любов в живота на един човек и втора не може да има.
               Да си пожелаем да намерим този човек - с който да споделим живота и щастието си. Но нека си позволяваме да се влюбваме тежко и до полуда колкото се може повече пъти. Нека душата ни се разтвори и разцъфти в името на точно нашата любов. А всички предишни нека наречем щастие. Нека не ги отричаме в името на нашите илюзии. А истинската любов ни очаква. Тя не може да избяга от сърцето ти, колкото и пъти да се влюбиш. Тя е поставена там още от раждането ти, когато си малко бебе. Но колко голяма може да порасне с годините?
               По-късно тя срещна много специални хора в живота си. Струва ми се, че е на път да изгради дом и семейство. Струва ми се, че отново е влюбена. Но как различи приятеля от голямата любов на живота си? И как да спре да си говори сама?