Мисля, че точната дума е предпазлив.
И не разбирам защо хората влагат отрицателен смисъл в това понятие. Ами че това си е най-добрият начин да се съхраниш от хорското лицемерие и неискреност, които са неизменна част от човешките взаимоотношения.
Е, при мен изглежда си е генетично заложено, защото тате е бил такъв - във всичко се е съмнявал. Даже в това, че съм негов син, но с времето тази негова черта така взе да изпъква и при мен, че дори и за него не остана място за съмнение.
Всъщност от съвсем малък съм бил такъв - проявявал съм подозрение към всичко, което ми предложат, било храна, играчка или нещо друго. От две предложени ми неща обикновено съм се спирал на трето - явно съвсем инстинктивно съм проявявал вродената си предпазливост.
По-късно обаче започнах да откривам колко е необходима тя за оцеляването ми и още от ученическата скамейка, наред с уроците започнах да я усвоявам и развивам.
Едва ли е нужно да казвам, че винаги имах едно на ум, когато ме изпитваха и оценяваха - търсех ...