Модерен поглед към историята
Върна се Борко от строежа, удари една ракия, хапна, придружавайки манджата с две бири, сетне го напъна изкуството и надраска три стихотворения и една поема. Можеше и повече, но изгуби маса време да поправя правописните грешки в тях. Не, че го бъркаше дали се пише овца или уфсъ – той беше свободомислещ млад човек, знаеше, че езикът търпи промени, та защо да не го оправи по своето виждане в тъмното, ама…
Приятелче едно му беше сложило програмка за проверка на правописа, която го дразнеше с червените подчертавания на неправилни, според нея, думи.
А Борко си беше модерен демократ и не желаеше да се подчинява на никакви закони. Фучеше с неразрешена скорост по улиците, паркираше, дето му падне, веднъж опита да скочи от третия етаж, та после два месеца се самоубеждаваше в невъзможността да пренебрегнеш природните закони…
Понякога си мислеше разни работи, даже съчиняваше наум разкази и романи. Свободно – какво го интересува реалността? Съвременният човк е либерален – всичко му е позволено. Затова – никакви сковаващи с факти учебници. Свобода – и фантазия…
Истината е за дъртаците, ограничени от правила и факти.
Както и да е, остави на мира лаптопа, опна се на ергенското си легло и зяпна към телевизора.
Даваха някакъв български исторически филм. Ама древен… Овехтял.
Което ядоса разгретия от хапката и пийката организъм на Борко и, понеже Пенито беше късната смяна в кафене-бар-дискотека „Отвъд хоризонта“, реши да покаже на тия лаици и простаци как се прави интересен и модерен исторически разказ.
Ето го:
Княз Аспарух беше уморен и затова набързо хапна малко от картофената яхния, заби вилица в салатата от краставици и домати, глътна от чешката бира и се отпусна във фотьойла.
Голямо препускане беше, наистина… Е, не трябваше точно той да преследва промъкналите се към Онгъла византийски мотоциклетисти, обаче се случи близо да пробива им и просто не подхождаше на главнокомандващия да се укрива в окопа. Затова извади дългия рицарски меч, извика: „Напред, юнаци!“ и поведе гвардейците в атака…
Разбира се, придворният поет веднага записа всичко видяно в джобния тефтер – след кампанията щеше да подготви нов том от събраните песнопения за княза.
А сега трябваше да си почива, защото нощес имаше работа. Трябваше да проведе изненадваща атака – под лъчите на прожекторите да шашардиса противника, после да нанесе поразяващи удари с елитните части кавалерия, танкове, велосипедисти.
А сетне – атака срещу Константинопол на запад. И от него – продължават все към залязващото слънце. Превземат Прага, Рим, Москва, Париж, удари с двете крила на юг – към Лондон и Ню Йорк, после изненадващо завладяват Пекин и Мелбърн…
След което може да помисли за експанзия към Тракия и Исландия. Така и така са в една посока…
Преди да полегне, протренира няколко пъти командите: „Огън!“, „В атака!“, „За републиката!“. Добре звучаха. И още по-добре щяха да са, когато ги пуснат през звукоуредбите, записани и модифицирани през компютрите на аудиорежисьора…
Князът тъкмо се канеше да полегне – даже облече копринената пижама, поредна находка в близкия мол, част от предлаганите китайски стоки, когато на вратата на шатрата се позвъни. Портиерът отвори, а сетне се появи и докладва:
- Ваше сиятелство, пратеник от византийския султан...…
Ха сега, де…
Князът хвърли пижамата, смени набързо боксерките с официални гащета, дръпна ципа на оригиналните задокеански джинси и рече:
- Давай…
След което зяпна. В спалнята му влезе висока, изрусена, добре гримирана мома. Модерна прическа – отстрани обръсната коса, отгоре кичур. И красиви златни очи, явно лещи от Атлантида.
- Здрасти, пич! – рече тя и се тръшна върху бялата меча кожа на спалнята – Имаш поздрави от Луи не помня кой номер.
- Мараба – отговори княз Аспарух на чист византийски – Как е, какво прави?
- Е, те сега ще ти го дам, приказвайте си – и мацето извади от джоба си мобилния телефон.
Разговорът беше кратък. Бейлербеят Луи нямаше как да дойде утре на бойното поле, защото трябваше да се справи с междузвезден десант на някакви извънземни. Но се извиняваше и подаряваше на княза девойчето. Така – емоции като компенсация за изпуснатите емоции...
А после…
хххх
Дотук написа Борко и задряма. Ами уморително си е. Важното е, че започна. Утре ще го завърши, после днешните деца ще учат историята и ще се кефят на модерното изложение…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Красе!
-
Историята има нужда и от такива като Борко..."Свобода – и фантазия…" тази комбинация винаги ме е забавлявала
едното носи другото и обратно; Катастрофите най-често стават поради неспазване на пътните правила или поради липса на такива и след това идва историята - лечителката на всички човешки фантазии.. -
Благодаря, Елке!
-
Как ни липсваха такива поети и писатели...по-модерни!
-
Благодаря, адаш!
Има документи, има и описания. Като почнеш от легендата за свети Георги, описваща живота на българите по времето на цар Симеон, минеш през хрониките и стигнеш до "Житие и страдание", животът на хората е описан. Препоръчвам ти "Видрица" - има я в Читанката.
А историята учи, че никой не се учи от историята.
Обаче... Виж западните филми на историческа тема... Негри-аристократи през Средновековието, араби - рицари, китайци мускетари...
Това е модерната "история"... -
Историята е такава, каквато ни учат, че е.
То е ясно, че няма оцелели да ни я разкажат чрез спомените си...
А тези, които ни учат, добре слушат, каква им казват, че Трябва да е...
И за финал една моя току що хрумнала мисъл - няма нито една друга наука, изнасилвана повече пъти от историята.
Поздравявам те. -
Благодаря, Юри!
"Под игото" има съкратен вариант - двайсетина страници, още от 1990 година.
Една от многото причини да смятам децата, получили дипломи след това, за жертвите на прехода. На пропадането. -
😊😊😊!
-
случка от вчера в книжарница, търсех някаква книжка, а книжарят малко се учуди, щото те, младите, не четат. С две думи "За какво ще я купувате?". Щото я търсех за подарък.
- Идва скоро един ученик и търси съкратения вариант на "Под игото", трябвало да я четат. И като я вида, възкликна "Че кой ще го чете това дебелото!"
Та и аз да попитам: кой ще я чете тази история?
И малко като виц, ама и аз възкликнах:
- И "Под игото" ли има съкратен вариант?" -
Благодаря, Таня, Лидия, Пепи, Надя, Бояна, Младене!
Извинявам се за някои технически грешки - проблеми със зрението.
А Ндя е права.
Не знам защо, ама почна нещо смешно и го изкарвам на скърцане със зъби. Моя е вината, нямам правилно виждане - не забелязвам красотата на рекламата, а все реалността пуста. -
Георги, благодаря за релаксиращия смях, който предизвика с кривогледия поглед на вечната несретница историята!
-
Не е смешно, не е...
-
- К'ви грешки, бе? Това е моят стил!
Император Луи може и да не дойде, но крал Сюлейман Великолепни със сигурност ще намине!
-
Харесах и се посмях на фантазиите ти. Сигурно иа нашите писания понякога изглеждат така.
-
Ето, така се пише, като Борко! Както му душата диктува, няма значение, че е словесна каша.
Усмихна ме и натъжи едновременно, защото неговите подобия не са изключения. -
Първоначално прочетох: "Върна се Бойко от строежа, удари една ракия, хапна, придружавайки манджата с две бири, сетне го напъна изкуството и надраска три стихотворения и една поема." и си викам, ама този и поет ли е станал. Но после се усетих, че става дума за Борко. Хареса ми, Георги!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
