Стоях замаян, загледан в необятното синьо небе. Струваше ми се, че съм преживял най-силното чувство в моя живот. Защо хубавите мигове не се повтарят? Но дори и това, което изпитах, е достатъчно за един човешки живот.
Тя беше толкова красива – като утринна роса, като нежна песен, като ефирния слънчев лъч. Комическа моя принцесо! Необятна моя мечта, докоснала сетивата ми! След тебе нищо не е същото…Може би няма да ми повярвате, но ще се опитам да ви разкажа.
Тази сутрин се разхождах по дългата алея „Баш бунар“ в Ловеч. Наближавах местността Трай Дянко. Часът беше ранен и аз се любувах на утринната красота, свежия въздух и странната тишина. Бях подранил с разходката. Беше безлюдно. Чуваше се песен на птици, а от време на време забелязвах катерички да се катерят по дърветата или да притичват през пътя. На душата ми беше леко и празнично – природата винаги ми е носила успокоение и радостни чувства. Когато излязох на мястото, наречено Трай Дянко, което представлява красив вир, неочаквано ме ...