До този миг не бях усетила онази горчива тръпчивост по тялото ми, която нахлува само когато съм едновременно тъжна и щастлива... Лятото си отиваше, а толкова много обичах да се разхождам боса. Обичах топлият вятър да пръска на посоки косата ми. Така се чувствах най-красива. А сега времето, в което се чувствах така, си отиваше. Отиваше си смехът ми – моят и този на най-близките ми на "брега" на моето всичко, на моя си свят, отиваха си среднощните топли разходки, среднощните дълги разговори, отиваше си първото ми шофиране, първите ми трепети и първите големи сближавания с нови и стари хора, докоснали се най-близо до мен, първото усещане за голямо приятелство с брат ми - най-добрият и скъп човек в живота ми... И тогава за ПЪРВИ път не почувствах самота. Защото за първи път знам, че тези неща са завинаги. Чувствах се свободна да ги изпитвам отново, и отново, да се радвам и тъгувам едновременно за най-хубавото и истинско лято. Никога не е късно да намериш себе си, дори и около теб да е абсо ...