Можеш ли да чуеш гласа ми в бурята? Онази страшната, черната, тъмната. Тази в теб. И мога ли да надвикам мислите ти? Онези правилните, клишираните, сивите. Нишките, които съшиват света ти.
   Можеш ли да ме видиш в сенките? Тези, които насищат ежедневието ти. Онези скучните, прикритите, празните. Мога ли да се откроя на фона на стереотипите ти? Тези, около които си построил света си.
   Можеш ли да останеш безразличен, когато чуеш шепота ми точно преди да заспиш? Онези тихи, нежни думи, спохождащи те на границата между реалността и съня. Кошмар ли ще се роди в теб, че мислиш за мен преди да заспиш? Усещаш ли целувките ми в дъжда, който вали по лицето ти? И наслаждаваш ли му се или бързаш да се скриеш? Може би ще ти хареса и ще хукнеш след бурята. А не трябва. Ти просто не си такъв човек. Уморява те моята лудост. Страх те е, че не можеш да ме контролираш. Че не можеш да контролираш себе си, когато си около мен. Ужасяваш се, че те карам да се усмихваш. Страх те е, че се почувства щастлив с мен. Защото щастливото сърце задължава - да му даваш още и още. Пристрастява се, изисква, страда иначе. А късно е вече тепърва да ставаш зависим. Ти просто не си такъв човек. Можеш ли да изтриеш всичко? Да повярваш, че никога нищо не е било? И че не кипи лава под лунния пейзаж? Вярвай го, но аз не вярвам. Защото се докоснах до твоя огън и видях каква тъга крият, иначе вечно смеещите се очи. Усетих страст в рутината и жарава в пепелта. А ти повтаряй, че не си такъв човек. Но не го казвай на мен. Убеди себе си първо. Лесно ли се приспива събудено сърце? Което спало е вечности под дебел пласт вулканична пепел.
   Можеш ли да се върнеш пак към блаженото заблуждение, след като веднъж достигнал си до истинско откровение? Можеш, разбира се. Нали си такъв човек?! Не, не го казвай на мен. Убеди първо себе си. 
   Можеш ли да спреш да мислиш какво би било, ако...? И можеш ли да спреш да се питаш "защо?"
   Можеш ли да бъдеш пак същият онзи човек? Който твърдеше, че е нечувствителен егоист, а един ден сподели прекрасен стих с мен? 
   И можеш ли с ръка на сърцето да ми кажеш, че бъркам за всичко, "в грешка си, мойто момиче"? Кажи ми го. 
   Но първо ти го повярвай. А после ела и ме излъжи. И аз ще се престоря, че ти вярвам.