Когато го прегърнах нямаше как да му кажа всичко.
Притиснат до неговото уморено и отпуснато тяло отново почувствах онзи сладникав мирис на засъхнала от работа пот.
Аз щях да стана същия.
Обаче засега все още си бяхме в ролите, той като баща, и аз като син, но ей богу, не ни се отдаваше много.
Така и не успяхме да си станем близки като приятели, и може би така и трябва да е.
Между мъжете много неща не бива да се казват.
Не харесвам мъже, които са приятели с бащите си, и жени които доверяват всичко на майките си.
По небръснатото му лице никога не видях да се стичат сълзи. Замислих се, наистина беше така. Никога не бях виждал сълзи в очите на баща ми.
Майка имаше склонността към лесните сълзи, но не и той.
И на погребенията не плачеше.
Като младеж беше погребал баща си, а после сам беше изровил костите му, за да пренесат гроба от потъналото село.
Подозирах, че ако е плакал е било само тогава. Подозирах и, че тогава семето на съмнението бе проникнало у него, и беше го накарало да си задава ...