- Какво е да си част от безвремие? - попита сянката с нежния си глас.
- Вечно очакване – отвърна жената в бяло и букет от рози в ръце. - Да очакваш всичко да свърши и да намериш своя покой. По-тежко е, отколкото можеш да си представиш.
- Наистина ли?! Нима не иска всеки да получи вечен живот? Да избяга от ръцете на смъртта! - сянката се раздвижи и за миг припламнаха две очи в нея. - Да не мисли за отминаващото днес и че може би няма да се събуди за утре?
- В началото е опияняващо усещането да знаеш, че за теб смъртта е вече никоя – съгласи се жената. - Но след това минават години, заглъхват векове, реки пресъхват и много пътища се покриват със забрава. И изведнъж отново оставаш съвсем сама срещу лицето ѝ, защото тя е навсякъде край теб. Тя и самотата, защото, повярвай ми, че ще бъдеш самотна.
- Аз и сега съм сама – промълви тъмнината.
- Не е същото, когато всички твои познати остареят и си отидат, ще намериш други, с които да заместиш празнотата. Ще се опиташ да обичаш, със сигурност щ ...