Писмата, които не успях да напиша ... много са ..а и поради това, че съм луд по епистоларната форма, реших, че недовършените и ненаписаните ще си ги складирам , без да ги изпращам (после ще ви разкажа как), но вместо това активно произвеждах нарисувани писма, които естествено изпращах по пощата ... много бяха ... дори почти се залюбихме с мацката от пощата, която радостно ме приветстваше всеки път и с трепет поемаше поредното ми писмо, опитваше се на светлина да види какво има в плика без да го разпечата, а после ми предаваше пристигналите за мене. На по късен етап очите й се четеше и любопитство, и завист и ... ревност ... ама това е друга история ...
-------------
Луд съм и по участието в конкурси, та си преписах заданието, изследвах го от всички страни и това, което си отбелязах като червена линия , очертаващи и задължаващи участващите, бяха:
Писмото, което не успях да напиша... Новата тема е зададена от amethyst
Разказ в епистоларна форма "За несбъднатите копнежи, за преглътнатите ...