Моите ненаписани и ... нарисувани писма
Писмата, които не успях да напиша ... много са ..а и поради това, че съм луд по епистоларната форма, реших, че недовършените и ненаписаните ще си ги складирам , без да ги изпращам (после ще ви разкажа как), но вместо това активно произвеждах нарисувани писма, които естествено изпращах по пощата ... много бяха ... дори почти се залюбихме с мацката от пощата, която радостно ме приветстваше всеки път и с трепет поемаше поредното ми писмо, опитваше се на светлина да види какво има в плика без да го разпечата, а после ми предаваше пристигналите за мене. На по късен етап очите й се четеше и любопитство, и завист и ... ревност ... ама това е друга история ...
-------------
Луд съм и по участието в конкурси, та си преписах заданието, изследвах го от всички страни и това, което си отбелязах като червена линия , очертаващи и задължаващи участващите, бяха:
Писмото, което не успях да напиша... Новата тема е зададена от amethyst
Разказ в епистоларна форма "За несбъднатите копнежи, за преглътнатите любови, за прошката, за моментите, в които сме останали верни на себе си, въпреки всичко..."
Дааааааа , няма проблем ... започвам да нищя парче по парче .. с детайлно обяснение ...
Започваме с разказ
Помня от предишните си животи, когато с тате , въоръжени с тояги и камъни гонехме мамутите. Весело беше, ама като си гладен на какви ли не глупости си способен. Гонехме, викахме, трепехме, ликувахме и най – накрая мъкнехме в пещерата .. А там Матриархатът беше в пълната си сила, мама и другите женски ни гледаха накриво и ни проклетосваха, че сме повредили животинчето, счупили сме му един зъб, направили сме му дупки в кожата (‘хак ви е – с дупки ще ви обличаме!’ мърмореха те), ... били сме му проболи дроба и щяло да бъде трудно да направят балона по случай годишния Празник на Пещерата, били сме направили на пихтия най – сладката част (там, две педи под устата, му се намирал ‘сладкия кокал’ от който правели най – вкусната чорбица в каменната копанка до водопада, ... няма да се впускам в технологията, щот това е готварски секрет от каменната ера) ... Въобще беше едно хорово ‘Мрън Мрън на височината на женския фалцет ... Тогава се зароди епистоларната форма на общуване в първобитен вид. Със съседите по пещера често се общувахме – когато мамутът беше в наличност и трябваше да го ‘обработим’ и изядем и поради отсъствието на хладилници, трябваше да викнем помощ от съседите, които беряха плодове и правеха страхотна ферментирала шльокавица – вземахме камъни, рисувахме мамут от едната страна и копанка (чаша) от другата – пощата работеше безотказно – хрърляхме тези камъни нататък към адресанта и ... купонът започваше и продължаваше месец. Е, имаше и случайни проблеми по тази метода, защото имаше няколко пукнати глави на нашите главчовци. Ай стига толкоз за миналото, отчетохме началото на разказа..
Малко в по-наши дни беше моментът, когато ми се появи непреодолимият ищак за писма ... В знаменателната ми втора годинка все още мълчах като пукал, родителите ми ме гледаха загрижени да не са сбъркали нещо с умственото и говорното ми развитие, ... когато се появи ...Мима !!! ... на моята възраст беше, една такава пухкава, къдрава, принцесно облечена, с все още дебелички крачета с ясно изразени гънки ... между другото дълго се вглеждах в тези гънки – бяха много сладички и симетрични ! Явно родителите й я бяха внимателно проектирали и произвели, щот асиметрията на гънките беше белег за бракувана продукция. Имаше си колики, и пампер .. глупости, тогава нямаше памперси, а повиването го правеха с доста пластове марли ли .. тензух ли ... (такива технически неща не помня), но винаги под зачатъка на рокличката й се виждаше нещо дебели и бяло ... Малко се отплеснах, ма приближава към сюблимния момент – тя беше доста палава, говорехме ли си какво ли не използвайки стандартния език ‘Гу – Гу’ и ‘Еееее ,,, Яааа’ , толкова ме беше обсебила, че започнах да й подарявам хартийки от бонбони и шерени книжни нещица, а тя прелестно ми подаваше книжни ваденки и цветни етикетчета ( явно тогава ме е хванала първата фаза на епистоларията ми ) ... даже биберончето си (което е страничен предмет, но се брои към този разказ, защото тук се екзалтираме разменянето на книжни ненаписани послания) ... Моите играчки бяха топчета, колички .. а тя постоянно си носеше една голяма кукла, която кой знае защо ме вълнуваше до завист. И тогава взех листче и моливче, нарисувах ий искането си (куклата) , връчих й го и
казах
- Меме дай!
Родителите ми онемяха от изненада, а после се появиха с торта в ръце за да отпразнуваме първата моя думичка ... Мемето пък си дръпна куклата и заплака ... Веднъж родителите ме завариха да ‘пиша’ писмо на Мемето, бяха страхотно изненадани и на идеята и на драскавицата ми, та им казах, че Мемето ще ме разбере, защото както аз не знаех да пиша, така и тя не можеше да чете .... отчитам и следващата част на разказа
Имах проблем - каквото и започвах да пиша, ръката ми се схващаше и на листа оставаха само картинки и драскулки. Така и никога не успях да напиша нищо, камо ли писмо. Самите 'ненаписани писма' наистина никога не виждаха бял свят. Не ме протесняваше, защото изобретих специален метод за ..... вписване в границите на конкуреса
Ммммм, даааа ... бях малко хилав и тих, та се въздържах от гласни обяви и юмручни действия, та за това се преквалифицирах в производител на писма – всяка една жизнена ситуация завършваше с ненаписано нещо, съхранено в кюпа на ненаписаните неща, но за сметка на това отговарях с писмо с нарисувана емоция до възмутителя на моето спокойствие , било то с положителна или отрицателна емоция.
Като начало започнах да изпращам в плик емоциите си, налепени като дъвки, до получателите на писмата ми. Мемето беше първата ми адресантка, вземах лъскава опаковъчна хартия, правех плик от нея и вътре епистоларно пъхах цветни лепенки. Впоследствие реших, че лепенките не отразяват моите мисли та изобретих специална процедура:
Накупих купчина пликове, поне 20 пакета хартия А4 с по 200 листа всяка, купчина водни боички и флумастери, както и необходимото количество кухненски гъби за миене на мръсни чинии. Та – заставах пред огледалото, слагах лист, приготвях рисуващите инструменти и ... се замислях какво точно ще е моето послание. Докато течеше мисловната ми дейност, гъбичката попиваше всички ми емоции, за несбъднатите копнежи, за преглътнатите любови, за прошката, за моментите, в които сме останали верни на себе си, въпреки всичко..." , ... гъбата набъбваше ли набъбваше като материално доказателство за ненаписаното, след което я изстисквах леко, появяваше се чудотворна сила, която направляваше ръката ми да изрисува най – важното от емоциите ми. Беше неземно и чудесно. Когато главната емоция беше за несбъднатите ми мечти и преглътнатите ми любови, по асоциация със зората на епистоларията рисувах амурчета, дилижанси, самолетчета, старинни велосипеди, сърца прободени със стрели, както и сърца, обрасли в бръшлян, както на забравените къщи ... впоследствие се появиха емотиконите, които много ми облегчиха работата. Самото ненаписано писмо във вид на гъба си го складирах , опаковах го в найлоново пликче и .. във фризера. Малиии, щяха да ме бият за този фризер, та си направих самоделна установка за преформатиране – малка преса със улейче отдолу, емоциите се събираха в стъклени топчета, които бяха много по-удобни за съхранение ... докато пак се получи препълване на съдържащото ги сандъче, та модифицирах установката – пресата пак си беше там, но отдолу едно хитро 3D принтерче събираше всичко изтекло в нещо като ДНК спирала .... естествено всички тези изделия бяха пронумеровани, прошнуровани и ги пъхах ... под лъжичката си! Място имаше доволно много, седяха си там и ми бяха винаги под ръка. И всеки път, когато някой ме ядосваше, там, нещо под лъжичката ми се свиваше нещо и ми предлагаше вече готов отговор (дали пък не, тогава се е появил Чички Гугъл? ) но все пак разчитах на моментната реакция как да сътворя поредния отговор във вид на ненаписана ДНК спирала + истинско писмо, намацано с цапаници или подходящи рисунки.
Продължавам с разказ за епистоларната форма
Поводи имаше всякакви, преглътнатите си любови бяха няколко и все от сорта - мацка ми върти номер, туря ми шапката запилявайки се с някакъв си, несбъднатите ми мечти се оказаха неосъществими , защото съм си мечтал нереални и невятърничави глупости, прошката за гаднярите около мене беше една от основните ми теми, нямаше никакъв смисъл да се боря с вятърни кули когато съдбата беше определила това, а за моментите, когато съм останал верен на себе си, въпреки всичко са ми са се случвали достатъчно често, ставах непоносим и лош за околните, скандализирах гаднярите, премълчавах (обаче в отговор изпращах епистоларно истински писмо с нарисувани емотикони) ... болеше ме под лъжичката, но тя си беше моя, а и ненаписаните – също ... щяха да ми крепят ужасно дълго моите спомени ...
После се ентусиазирах епистоларно, възмутен от неправдите в този свят , оставах верен на себе си и започнах да изпращам рисувани писма до всички възмутители – и до филанкишията, Папата, Арменския поп, и до Анджела Дейвис, Мартин Лутър Кинг, Раймонда Диен, Буш, Тереза Мей (с подробна обяснение в края на материала), банката, НАП, телекомите, водни, електрически и топло събитачи .... както и до съвсем случайни, дето на магистралата ми показват среден пръст, ритат ме по кокалчетата в трамвая, изхвърлят си болкука на улицата ... особено най – много бяха до тези, дето ме лъжат по телевизора. За тях обособих специален отдел там, под лъжичката, естествено безполезен, затова го намачках до ZIP/RAR точица. Ходех постоянно до пощата и предавах пликовете на Зеленоокото пощенско момиче, за което не набрах смелост да я заведа най – накрая до улица Ракита. Колкото и странно да ви звучи, започнах и да получавам писма с отговори ... за които не ми се говори.
Привършвам разказа със следната сцена – седя си пред огледалото, листът и гъбичката са си на мястото и ... композирам писма до всички вас. Леко изстисквам гъбичката и на листа компютърно се появяват три смайлита, пускам го на цветния ксерокс, пъхам всички листове в пликовете и ... очаквайте пощальона. ........Добре де, аз не им вярвам много на тези наши пощи, та предварително ще ви покажа ненаписания вариант на това, което би трябвало да получите
--------------------------------------------------------------------------------------------------
😍🧡😍
--------------------------------------------------------------------------------------------------
ПП1, Забележка ... забелязал съм, че асоциациите са ни са се загнездили в съзнанието като на Павловски кучета. Даже не си правим зор да разгледаме детайлно нюансите на възбудителя на нашето любопитство и въображение. Реакциите са закостенели по скалата – пале ЧиХуаХуа до питбул. Бих казал, че вече са непробиваеми и бетонирани. Предполагам също, че ако се опитат да сътворят някаква емоционална подпрограма за искуствения Интелект, ще използавт точно тази основа. Нюанси са възможни поради наличието или отсъствието на чувство за хумор, което не се придобива, но отвън си личи. И поради ред още фактори които няма да изброявам. Прост пример – словосъчетанието ‘ненаписано писмо’ директно предизвиква сълзи в очите, стягане в гърдите, отмаляване, видения като дилижанси, аероплани, сърца, пищна дама в кринолин, пушеща цигаре или чибук, с облаци дим над нея .. а в облачето – лика на възлюбления със щръкнали мустаци , пенсне и чадър.
И това все пак се предъвква, общоприето е, мейнстриим, отработен вариант на поведение, който предполагаме че ще е ответната реакция, която с вероятност 99.99 процента я получаваме. Обаче ... Ответната реакция не е винаги такава поради факта, че хората са шарени и различни, имат не по едно, ами по пет наум. Тук ще спомена прословутият метод за реакция на събитията, через който се преследват някакви вътрешни, свои, не подлежащи на изказване и разгласяване ... и той се казва ‘Хайли Лайкли’ – сегашните най известни прояви в този дух са от Тереза Мей , като доказателство за обвинения за отравяне на Скрипал или че Русия била се бъркала в изборите на САЩ ... няма да изброявам, просто напоследък често се срещам лично с такива явления и санкции.
ПП2 ... Предполагам, че amethyst задавайки темата ‘ненаписани писма’ не е очаквал този 0,01 процент (вероятно аз), който пунктуално е прочел заданието и съвестно се е вписал в точките му .... и до сега се чудя на комбинацията от думи 'епистоларно' + 'ненаписано' тоест съответно не изпратено, съответно не епистоларно. Направената справка в Уикипедия по адрес
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BF%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%80%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0
пише :
Епистоларната литература (на гръцки: epistolé – „писмо“) е жанр на художествената проза, граничещ с белетристиката и есето, чиято основна особеност е, че сюжетното развитие, отношенията между героите и духа на епохата се изразяват посредством размяна на писма.
Все пак, изпълних точка по точка всичко, надявам се, че съм ви разсмял по тази тъжна по принцип тема .....
очаквайте си смайте по пощата
© Пламен Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ехаа! Благодаря! 😘 Ама махни това "божествени", моля!
-
Блу, аз обясних, че нямам писани писма, а рисунката ти е изпратена до 'Блу с божествените колажи , Бг ' - ще те намерят
-
Ами не си ги написал. Как да получим???
-
Пак да питам - получихте ли по пощата 😍🧡😍 ?
-
Хахаха, Блу, вярно!😊
Ама той наистина не го беше написал и пак греда.
Ама не го беше НЕнаписал епистоларно. -
Джон е алфа автор! Който си го може, си го може!
-
Джон, ами ти 'що го написа? Конкурсът беше "ненаписани писма". Ако беше неизпратени, как да е, ама те ненаписани... Според мен един празен лист, вършеше чудесна работа.
-
Главата ми е като джимейл: пълна с ненаписани писма. Таман конкурс за мене, така му се зарадвах! Обаче тъй и не му хванах цаката как да копна нещо ненаписано, главата и тя не става за копване...
До следващия конкурс надеждата ми е в технологиите - дано до тогава и тия опции въведат! -
Този конкурс спокойно можеше да се нарича "моите написани писма, писмата ми до господ знае кого, писмата, които пощальонът изгуби, писмата, с които си избърсах прозорците, писмата, писмата, писмоТО..."
Декласирани бяха точно фаворитите, но и изначално условието беше смешно, противоречиво и въобще много се ядасах. Писма четохме. Написани. Пуснати, стигнали или не, това не са ненаписани писма. Просто писъмца.
Малко объркано пиша, но исках да си го кажа. -
Вал , разсейваш ме ... тъкмо написах тези думички ''Цветята ... цветята ... трън в задника или наслада за окото ... ? Много ме мъчи този въпрос . ' ..... дай да си допиша приказката и после ще ти дам идея къде и как да ги садиш
-
Ив, съветът ти е прекрасен, но ще почакам вероятно дълго за да съвпадне вдъхновяваща конкурсна тема + МодераторКА
-
Хм, благодаря, тъкмо съм горещ в поливните системи, кажете къде точно да туря чучурчетата за поливане на цветенцата на славата - може и трънчета да бъдат
-
С Пепи! 😊
-
Ти си наш'та гордост!
Ще ти сложим аватара в Алеята на славата! -
Много благодаря на моите фенове, които дадоха глас и ме класираха на 8- мо място ... и то само за 8 дни Много благодаря и на модератора, който ми дисквалифицира лигавото 'недописано писмо' и ми даде възможност да се съсредоточа и да напиша нещо като сериозен хумористичен трактат за произхода и еволюцията на еписоларията с ненаписани писма .. и както е прието тук ... 😍🧡😍
-
Усмихнато сърце! 😍
-
Ха ха, не предполагах, но явно това е работа на 'пръстът на съдбата' ... Очевидно моите емотикончета са 'миксове' и всеки получава персонализирана картинка ... Не бих се учудил, ако някой получи и 'дяволче' .... При Зиг се получава оригиналната идея .... ........... за справка - Windows 10 и iOS 14 ..
-
Ив, при мен емотикона в текста на Плам е сърце. Влюбено човече - сърце - влюбено човече. 😉
-
"квадрата" по средата го виждам ❤️ (сърце)
-
Предполагам, че за едни усмивки от някои телефони, различни системи, и излизат като квадратчета. И аз получавам от някои квадратчета. Така че -
-
Блу и Ив, аз в крайна сметка не разбрах за какви квадратчета говорите?
-
Яко!
-
Пепи, знам, че си трудна и че трябва да те спечелвам на всеки три месеца, та се постарах ... без да искам
-
😍🧡😍
С това "епистоларно ненаписано" ме спечели!За този конкурс не знам, обаче за есе на тема "за еписторално-ненаписаната форма" имаш "Оскар" от мен! -
Джон, Прати Ив в девета глуха. Според мен пита за квадратчета, които се мъдрят след някой от коментарите.
-
Ив, има много чудатости по света, обикновено са кръгли, но квадрата го уважавам, защото е ръбест. Квадратчето сигурно си го срещал тук и означава най често ' произведение в няколко части' ... А за другото - човешко е да се греши, възприема се с нотки на снизхождение, но ... или да грешим всичките заедно, осланяйки се на общото мълчание, или да не се ... тук мълча, защото е безполезно
-
Роси, безполезно е, хората са събрали вече сърца и гласове, пък все ми се струва, че пак ще го дисквалифицират. Турих го там да си е в общия кюп без никакви надежди за място А за котката ... не е честно, от нея нищо не зависи .. оставена е само на волята на воайорите , друго си е да е куче
-
През 1935 година Шрьодингер използвал примера с котка в кутия, за да илюстрира парадоксалността на суперпозицията: по квантовите закони докато кутията не бъде отворена от наблюдатели, котката е едновременно и жива, и умряла. Много обичам писма! 🙂 А разказа ти е страхотен и имаш моя глас!
-
Роси, очаквай пощальона А за котката .. предавам се
-
"Кучето на Павлов" е не по-малко известно от "котката на Шрьодингер" 🙂 Хареса ми твоите ненаписани и ... нарисувани писма!
-
+ 🧡 + ... издадох си секретната процедура, но мой съвет е да не опитвате, защото има странични ефекти. Вал, ще заделя две бивни от бобър, щот мамутските ги хвана липсата ... сигурно съм те разочаровал, както и още 19 други души, и стига си спрягал някакво си място ... материята е разтеглива, не се поддава на измерване както например ракията в шишето дето в къщи ти мерят глътките
-
Винаги си писал много нестандартно. Гъбата явно е специален модел.
-
Огън си, Пламене! 🔥 Много, много яка творба!! Ехааа!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
