МОИТЕ СЕЗОНИ
Една вечер, както винаги се прибра веднага след работа. Изкъпа се и си легна. В ръцете си държеше пълна опаковка приспивателни. Беше твърдо решила да сложи край на своя невесел живот. Беше много студено. „Студено като в ковчег” - помисли си Рая. „Сега е късна есен. Като мойта есен. Или като мойта зима? Толкова много ми мина през главата, че се чувствам ужасно стара.” Лежеше и гледаше през прозореца.
И изведнъж тя си спомни пролетния бал.
Беше ранна пролет. Рая стоеше пред огледалото и оглеждаше абитуриентската си рокля. Въртеше се ту на ляво, ту на дясно. Оглеждаше я ту отпред, ту отзад и все нещо не й харесваше.
- Мамо, можеш да я стесниш още малко. И искам леко да я скъсиш, ето до тук. – и тя малко повдигна долния й край. – Мисля, че така е по-добре.
- Моля те, не мърдай, защото ще те убода. Застани мирно поне за малко! Готово, сега внимателно я съблечи.
- Моята рокля трябва да бъде най-хубавата на бала! Затова се постарай повечко, чу ли, мамо?! – Рая прегърна майка си и ...