Моите щури истории - триатлон по лудост - II част
Трета Колело " Турист", руско, с четири скорости
Винаги съм искал да имам колело. Като малък карах само лятото, на село. Започнах късно. Направо на голямо, под рамка или на дамско. Карали ли сте под рамка, защото сте дребни все още. Емоция, караш изкривен, но караш.
Така на около четиридесет отидох от Търново в Севлиево да си купувам спортен модел колело. На пазара се свършваха веднага, взех един вестник с обяви и така го открих. Цената бе добра и една събота в десет хванах рейса. Каква сметка съм си правил, освен парите за колелото нямах и лев. Колко са петдесет километра. Нямах дори един сандвич. Около обяд стартирах обратно. Още веднага извън Севлиево веригата изскочи. Хайде целите ръце в смазка, след десетина километра пак същата история. Някъде след три часа бях на десет километра преди Търново, на едно капанче. Гладен бях като вълк, колкото да звучи банално. Свитки ми се виеха, никакви плодове от крайпътните дървета не можеха да ме залъжат. Както пиех вода пред ресторанта, не мислейки доколкото мога за друго, до мен спря кола. Тежкари със дъщеря като слънце, но капризнаааа..."Искаш ли грозде?" - попита я баща ú . Миеше го на водата, да не би щерката нещо да се повреди. Гримасата ú ме влуди. "Как може да не искаш - ми се щеше да извикам - давай го тук." Това бяха думите, на гърлото ми бяха. Едвам се сдържах. Захвърлиха го на пътя, направо откачих. И отново на педалите. Когато пристигнах вкъщи, час и половина стоях на масата, бях щастлив, че ям и пия. Изпих една бутилка вино, доста нещо изядох.
Карах го това колело десетина години. Сам по пътищата, до Дряново, до селата наоколо. Веднъж един познат ме попита: "С кой камион го довлече до нашето село това колело?" Какъв камион, само с него съм. Не можа да разбере какво му казах, не можеше да повярва.
Имахме една малка виличка на петнадесет километра към Балкана, редовно ходех с колелото там. И се връщах. Но есента на същата 93 ми се случи случка. Беше чуден ден, топъл и слънчев. Бях на вилата. След няколко дни щях да купувам нова кола, мислех си за това. И се увлякох. Наздраве за покупката, и така до свечеряване. Можех да остана да спя там, но така било писано. Награбих колелото и излязох на шосето. На Хаинбоаз.
Само след километър кракът ми изскочи от педала. Сега знам защо състезателите са с вързани за обувките педали. Пък и те спазват някакъв режим, не вярвам тестът им за алкохол да е положителен по време на състезание. Аз не отчетох това, шосето ме посрещна и като се опомних дясното рамо беше неестествено ниско. Линейка ме закара с колелото в болницата. В спешната помощ с колело. Голям цирк. После ми направиха най-шантавата шина, която може да има.
- Донеси си резервната гума от колелото - през сълзи ми каза докторът.
Толкова остарели методи на лечение ми приложи, че моя съученик, лекар от МВР болница дълго го подиграваше. Бях отишъл при него на преглед, все пак за здравето става въпрос. Около гърдите до кръста с гипсов пояс, а към него гумата притиска и намества рамото. Голяма веселба. Така минаха двадесетина дни, на работа бях, големи продажби направих. Новата кола я докара братовчед ми, на третия ден вече карах със здравата ръка.
Сега като пиша това ме напушва голям смях, чудя се на себе си.
За тези, които не знаят, триатлонът е спортна дисциплина. Много трудна. Изискват се комплексни качества. Километър и половина плуване, после около четиридесет километра колоездене. На края, за втвърдяване на мускулатурата на краката около девет километра крос.
Моят триатлон беше по-различен и няма да се повтори, което му е хубавото.
30.01.2007 Любомир Николов
© Любомир Николов Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
(Капка) Първо прочети днешния изчанчен разказ, още нямам идея. Ще дойде.
-
Давай да е изчанчено - ще те следвам.
Идват празници и ще имам повече време. Обичам цифрата "11". Забележи - на дни с такава дата - върви. Изчакай 29 - 04 и ще установиш, че съм права. В лична година 11 родих близнаците си. Отново идва такава година за мен - 2010. Чакам я с нетърпение. -
Аааааа, ще ме мъчиш, а!
Нали няма пък сега ти да се сърдиш, не сме на урок по математика! Кажи , че сборът от цифрите прави 11, това е важно, нали!
Неважните неща нямат място в разказа! Може и да е 9002, може и да е 56, важното е сбора.
Аз да започна, кога , на 29 срещу тридесети. Има време, какво ще го мисля отсега.
Поздрави! Нещо за любов ли искаш, там не ми е силата! Нещо изчанчено, там съм по-добър. -
Не аз, а героинята ми. 832 не дава сбор "11" ето това е разликата.
***
А относно историите - не им давай да свършват!!!!
***
И най-важното: застраховам те! И полицата ти тече от 00,00 часа на 29-04-2009 - харесва ми датата. Застрахователната премия ще заплатиш ... скъпо ... с един съвместен разказ. Ти почваш, аз продължавам ... и т.н. да видим какво ще се получи. Ще следвам мисълта и сюжетът ти (доколкото мога) има риск, но в застраховането ролята на риска е основна (затова именно той - рискът се застрахова)!... Чао! -
Към всички: Валентина, Мария, Капка, Дими,
Добре де, ами като се свършат историите, какво ще разказвам! Благодаря! -
Много интересна история, посмях се! Явно си много трениран. И аз обичам да карам колело. Миналата година вуйчо ми ми даде своето, а тази си го прибра. Пътувахме до градината с баща ми с колелета - цяло лято! Беше много готино!
-
Може да не се повтори реално. Но колко пъти ще участваш в него в ... спомените си! Поздрави, Любо!
-
хареса ми, Любо, поздравявам те, пак се чете леко и увлекателно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
