Звъненето на телефона накара Цветан да надигне глава от възглавницата. Незнайно защо се бе напрегнал. Стана, отиде до вратата и надникна в хола. Баща му вдигна слушалката и се заслуша. Говорещият от другата страна смотолеви нещо, после Цветан ясно долови думите „Можете да си я приберете“. Те му прозвучаха малко страшно, макар че само можеше да предполага за какво се отнасят.
Баща му затвори телефона и се усмихна. Цветан, естествено, прие това като добър знак и веднага се отърси от напрежението.
– Какво става, тате? Кой беше?
– Обадиха се от болницата в Бургас. Утре изписват Теодора.
– Значи се е оправила?
– Предполагам. Нали вече цял месец лежи там. Та значи… трябва да отидеш да я вземеш. Оправих карбуратора на москвича, така че няма да имаш проблеми по пътя, вярвам.
– Къде трябва да я закарам?
–Предполагам при леля ти на село. Теодора ще ти каже като се видите.
– Добре – отвърна Цветан и се замисли. Пак го обзе тревога. Имаше чувството, че нещо не е наред.
Той не бе виждал първата си ...