Вечер поглеждай към небето и се моли за прошка. Моли се да дойде утрешният ден. Моли се да се събудиш. Моли се всеки твой грях да бъде опростен. Получиш ли тази прошка, научи се да си справедлив.
Не бъди суров, не бъди коравосърдечен, не бъди добър, не бъди чувствителен, не предлагай помощ, когато не ти е искана, не говори лошо за хората, не лъжи... Колко още да не бъда?! И какво да бъда?! Кой, освен аз, определя това?! Ще бъда какъвто си поискам! Животът си е мой! Ще го пилея в безсмислено пиянство! Ще го пилея в излишни сълзи! Ще го губя в хиляди разочарования и хиляди усмивки! Ще тръгна по дългия път, който АЗ ще определя!
Ще пия, ще пуша, ще псувам и богохулствам! Кой ще ме накаже?! На кого да се моля?! На този, който отнема живота на млади, жизнени и добри хора ли?! Кой е той?! Къде е?! Съществува ли?! Не мисля... Ако пък го има, то той е несправедлив! Не умее да познава собствените си гнусни твари! Защо се е изгаврил по този начин с „таланта” си?! Харесва му да скърбят малките смешни двуноги човечета ли?! Гледа колко сме жалки и се забавлява с това?! Това ли е нашият велик създател?!
Не богохулствай! Не смей! Пъкълът вече отвори огнената си паст за теб. Там е мястото на всеки, който се усъмни в Господ Бог! Съдбата ти е сурова и ти си изгубил вярата в него и затова ще продължиш да страдаш!
Нима?!
Това е бъдещето ти! Предречено е. При твоите думи Луцифер ликува! Луцифер жадува за изгубили се души като теб. Не мисли, че влезеш ли в пламъците на Ада, той ще те боготвори, не се заблуждавай, че ще ти бъде благодарен. Рогатият е зъл! Той подбужда в теб всички тези съмнение в Господ Бог. Той те кара да изричаш тези тежки думи.
Глупости! Рогатия, Луцифер, Господ Бог... Все измислени персонажи, идоли на истински загубените души! В тях вярват фанатици, хора, които нямат вяра в себе си. Хора, които само се оправдават с Дявола, когато не смеят да признаят собствените си грешки. Те...
Замълчи! Замълчи! Това не е така! Животът те напуска, напуска те бавно и мъчително. Все още има време за избавление. Разкай се за тежките думи, които изрече. Помоли се за прошката на Отеца. Имай вяра и всеки грях ще се превърне в светиня. Имай вяра и не ще гориш в пламъци. Имай вяра и не ще бъдеш измъчван от демони в мрака.
Няма вече да мълча! Това са пълни небивалици. Измишльотини на болните мозъци.
Бог няма да ти прости никога! Никога!
© Хрис Кирчева Все права защищены
Силата,която ни задържа живи е в нас,а смъртта пристигне ли, трябва да я приемем...
Да помислим за човешкия живот като дестинация от точка А до точка Б...Извървим ли отсечката, трябва да се завърнем обратно,да преосмислим кръговрата на живота.
Ховханнес Йерзънгаци-Блуз през XIII век казва:
Така и майсторът сковава
и люлката наравно с ковчега -
ще дойде тоз, ще си отиде онзи,
но той усърдно ще работи.