Слънцето още се криеше зад рида в мразовитото, мартенско утро. Тя отвори полусрутения обор и влезе вътре.
На купчина слама лежеше конят. Всъщност това подобие на кон, защото бе толкова стар, че странно, как бе жив още. Краката му бяха възлести и оточни, а по коленете имаше типичните старчески струпеи.
- Хайде, Момче. Трябва и днешния ден, да го избутаме.
Погледна я и много бавно се изправи. В очите му имаше, толкова умора и примирение, че все пак някога ще свърши всичко.
Жената му сложи такъмите и с мъка издърпа ралото, за да му закачи железните колела.
Излязоха на калдъръмената улица и един до друг поеха към нивата, а плугът траколеше след тях.
Докато вървеше си припомни, как го беше взела, почти без пари от едни съседи, защото имал на гърба си бял кръст и това било лоша поличба. Дълго време се чуди, какво име да му измисли, но накрая си остана просто Момче. Не вярваше на поличби и зли сили, независимо че живота и бе само със злини. В селото ги бяха кръстили „ Наказаните”, защото в се ...