17 июн. 2008 г., 12:51

Монолог за лека нощ 

  Проза » Другие
1276 0 0
2 мин за четене
Когато настъпи моментът, в който осъзнаваш, че нещо, за което си платил твърде висока цена, не си е заслужавало, тогава разбираш колко все още не познаваш себе си и живота. И точно в този момент, загърбвайки дадена изгубена кауза, сломен и нещастен от провала, вътре в теб една искрица проблясва... съвсем незабележимо, не се натрапва... ала е в теб. И не, тя не е надежда и блян по изгубената кауза - а надеждата и вярата в самия теб. В това, че ти - ти все още можеш да живееш, да твориш и учиш от живота! И... макар всичко да е свършило, каузата ти действително да е загубена... усмихни се! В крайна сметка - всеки опит си заслужава! А раните - те не се лекуват само в душите на слабите...
Силният човек също прави грешки, страда от тях много... Но разликата е в способността на силния да продължава да живее, да търси и опитва със същия устрем, без да се интересува, че отново ще удари на камък, че ще бъде излъган и ощетен. Слабият - той се страхува от поредното нещастие, от следващата грешна с ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Бая Все права защищены

Предложения
: ??:??