18 сент. 2011 г., 22:53

Монолози на една много интелигентна котка 

  Проза » Другие
620 0 7
2 мин за четене
Монолози на една много интелигентна котка
Да, мисля, че съм изключителна. Не е случаен фактът, че дойдох да живея във вашия объркан свят в деня, в който чествате будителите. Разчетох този съдбовен код като предопределеност. Възхитих се на възможностите, които получих свише. Да наблюдавам живота ви. Да участвам в него. Да ви обичам. Да бъда царствената особа във вашия дом. Да бъда постоянното присъствие във вашия скут. Да мъркам продължително и, в зависимост от ситуацията, да съм палаво дете, буйна тийнейджърка, умилкваща се глезла или страховит тигър! Опиянявам се от мисълта колко съм ви нужна. Като присъствие. Като емоция. Като... даже част от интериора. Ето, и тази зимна вечер ще бъда част от вашия семеен уют. Протегнала съм се върху радиатора, примижила съм с очи и наблюдавам. Слушам разговорите ви. Чувам как туптят сърцата ви. Вие, мили мои, чувате ли моето малко сърчице? Просто много, много ви обичам!
................................................................................ ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хрис Все права защищены

Предложения
: ??:??