Един от най-ярките ми спомени от детинство е как с часове седях на брега на морето и го наблюдавах. Бях силно впечатлен от размерите и от богатата гама цветове, които предлагаше всяка секунда. Вълните се разбиваха в краката ми, а аз не спирах да съзерцавам огромното синьо море. То ме караше да мечтая и да вярвам че всичко е възможно. За мен яркото море не беше локва, в която можех да се разхладя, а извор на мечти и неограничени възможности.
Сега стоя пред теб и те гледам право в бистро сините очи, които ми връщат детските спомени и ме карат да вярвам.
Когато те погледна в очите, знам, че мога да постигна всичко, защото имам твоята подкрепа.