Разказ, вдъхновен от песента "Море от любов".
С благодарност към автора на текста и музиката: Кирил Божков!
Благодарност и към г-н Славчо Николов от Б.Т.Р!
„Обичам те!“ – думи, за които една чаша вода не стига да се утоли жаждата да бъдат чути. Нито две, три или дори цяла кана. Всеки трепет на сърцето ни води към онова море, в което се вливат трите реки. На миналото, настоящето и бъдещето. Морето на любовта.
Понякога тихо и спокойно. Понякога бурно и страшно. Но никога не е равнодушно. Както всяко море, така и това си има бряг. По несигурният пясък, стъпваме плахо. И веднъж докоснати от така желаната нежна дума, ние се влюбваме завинаги в необятността на една обич. И ако от каната, в която сме събрали чувствата си и разливаме в различни чаши, които са хора, нуждаещи се от нашето разбиране, то морето никога няма да прелее. То приема и тъгата, и радостта и ги пази в дълбокото, дори когато вече сме ги забравили. Затова от брега никой не вижда какво има в морето. Всички се радваме на синят ...