- Искам да избягам оттук… - прошепна момичето, седящо на плажа, докато не затвори очи.
Кап… кап… кап… Една по една капки топъл дъжд падаха в морето, ширнало се пред нея. Именно тук искаше да дойде, затова бе тръгнала! Седеше на мокрия пясък и се взираше. Разрови песъчинките с пръсти и вдиша блажено аромата на море. Свеж, единствен и уникален, тя искаше да я изпълва цяла вечност, да живее с него.
И някъде в притихналите й мисли се появи съобщението от сутрешните новини: „По последни проучвания на небето имало повече звезди, отколкото песъчинки на земята.”
“Но тогава всеки плаж е небе, слязло на земята.“- мислеше си тя.
Момичето се вгледа в синята шир, разстилаща се пред нея. Та тя бе толкова безкрайна и невероятна, по-красива от небе! Тя бе най-прекрасното нещо на света, вдъхновението на творец, любов, озаряваща душата…
Девойката искаше да въздъхне от радост и самота, но с нея имаше и някой друг... Морето... а двамата бяха най-прекрасната двойка.
Кап… кап… кап… Една по една капки топъл ...