IV
Нейният прекрасен рицар!...
Вулканът на чувствата, заспал повече от двадесет години, неочаквано изригна с неподозирана сила и горещата лава потече по вените ѝ…
Отпусна се трепереща на леглото… Цялата ѝ самоувереност на зряла жена, която след по-малко от две години щеше да празнува своя петдесетгодишен юбилей, се срути…
Да, народът не случайно бе казал: „Стара любов ръжда не хваща.” И още : „Там, където е текло, пак ще тече…”
Не биваше да си играе с огъня…
Но все пак имаше едно благоприятно обстоятелство - че София е далече от Прага. Постепенно се успокои и реши, че просто временно е загубила самоконтрол, което нямаше как да продължи трайно, защото Влади не беше близо до нея…
Той обаче ѝ се обаждаше по телефона - в началото отвреме навреме, а после все по-често…
Гласът му ни най-малко не беше променен през годините - звучеше ѝ така, както го помнеше… И всеки път щом го чуеше, мигновено я пренасяше в онова далечно, отминало време-пространство, наименовано „август,1983 - Поморие"… И то ...