10 окт. 2020 г., 08:45

Мостовете на Прага - VI 

  Проза » Повести и романы
799 4 7
4 мин за четене
VI
Пробуди се когато усети ефирната целувка на зората върху затворените си клепачи. Няколко секунди ѝ бяха достатъчни, за да се опомни къде се намира. Разсънвайки се, направи отново анализ на случилото се предишния ден (както съветваше народът: „утрото е по-мъдро от вечерта”). Но нищо по-различно не откри. Очевидно чувствата между нея и Владимир се бяха запазили непокътнати през времето на дългата раздяла и никак нямаше да им е лесно да ги държат под контрол.
Всъщност не беше изненадана - още в България се опасяваше, че ще се окаже точно така... И не би подложила нито себе си, нито него на такова изпитание - да се срещнат отново и да бъдат заедно цяла седмица, ако не бяха два основни въпроса, които не я оставяха на мира вече толкова години, защото и досега не успя да си отговори еднозначно, само допускаше възможни варианти… Единствено Владимир можеше да ѝ даде точен и истинен отговор и на двата.
Първият - защо не я повика при себе си още тогава, скоро след като си тръгнаха от Поморие ( ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??