Моят НЯКОЙ...
(На Игн.)
Всички тези лица с изкривени усмивки… Всички тези хора и целият свят не биха стигнали… и не стигат, когато теб те няма. И дните ми са празни и самотни без гласа ти… без начина, по който ме прегръщаше и се опитвам да бъда силна, но е трудно, когато те няма сам да ми го кажеш… А ми даваше сила, даваше ми толкова много сила… Изпуснах влака за сърцето ти и сега стоя сама на гарата с всички тези хора, които побъркващо ме гледат и ме питат: „Какво още чакаш? Остави го да си върви!” Но как, как, за Бога, да оставя ТЕБ… Как, за Бога, да оставя моя НЯКОЙ, щом най-сетне го намерих?! И не се чувствам цяла без него… Не се чувствам цяла без ТЕБ… За първи път има смисъл да живея, има смисъл да вдишвам, има смисъл да се будя и да заспивам и този смисъл си ти! Очите ти ме карат нощем да се будя и да седя часове наред в леглото с надеждата поне миг да съм в ума ти всеки ден… Чувам гласа ти дори, когато слушам музика и спирам внезапно, и се оглеждам на всички посоки… Чувствам те ...