Празна стая. Влизам и сядам на първия стар чин, който виждат очите ми. Ръцете ми треперят и за милионен път си повтарям какво трябва да кажа. Треперя ли, треперя. Скоро ще дойде съдията, който ще изслуша с отегчение или интерес моята реч на английски. И тогава влизаш ти. Прекрасен като нешлифован диамант. Божествено красив. Слязъл на земята ангел. Черна, рошава коса. Кафяви очи. Устни, които бих убила да целуна. Вървиш със самочувствие. Красотата ти е нереална. Речта излиза от ума ми и спирам да дишам. Пулсът ми започва да бие по- учестено. Сядаш до мен. Не знам какво да мисля. Объркана? Радостна? Изненадана? Свръхдоза от емоции нахлу в тялото ми и имах чувството, че съм някъде другаде, но не и в тази стая…Заговорихме се. Запознахме се и ми подаде ръка както става обичайното запознанство между двама непознати. Коленете ми омекнаха, настръхнах и сякаш ме удари ток. Усетих допира на ръката ти. Топла и нежна. Усмихна ми се. Боже, дай ми сили да не припадна. Усмивка, която заблестя като сл ...