Кървав кръст, втора употреба, захвърлен в пръстта. На него аз лежа и дишам тежко. А ти си се надвесила над мен и забиваш мръсните пирони.
Как боли! Как боли!
Скоро ще умра!
Изведнъж се спираш, нещо промърморваш тихо. С пръсти започваш да вадиш пироните от мен. Вземаш кърпа, носиш вода. И ме почистваш, лекуваш, целуваш. Превързваш ме и за мен на Бог се молиш.
Колко е приятно!
Ти ме пощади!
Изведнъж молитвите ти спират. Срещам замъгления ти поглед. Сърцето ми се свива, пак си откачила. Грабваш чука. Хващаш мръсните пирони. И отново те потъват в мен.
Как боли! Как боли!
Скоро ще умра!
Тогава спираш. Потреперваш и започваш да ме лекуваш.
Колко е приятно!
Но грижите ти скоро секват и отново чукът заиграва. ...