Nick Dracula – My confession
Поглеждам огромната кръгла луна и ледени тръпки пробягват по цялото ми тяло. За първи път от десетилетия я виждам такава. Сякаш всеки миг ще се пръсне от напрежение. Нощта не е особено приятна за разходки, защото всеки момент може да завали, а студът е направо ужасяващ. Странно е, но за първи път от страшно много време усещам едно чувство, което го бях забравил. Страх!!? Да, аз се страхувах. Страхувах се от това, което го бях избягвал много-много години, но с което се сблъсквах всеки мой ден и то по най-бруталния и жесток начин. Става въпрос за СМЪРТТА. Бях забравил, че един ден може това да сполети и мен. А може би и никога, но това НИКОГА утре щеше да настъпи. Сега се сещам, че в онази нощ, в която го разбрах, беше същата като тази – студена, мрачна, зловеща и с огромна кръгла луна. Спомените минават като кино-лента пред очите ми. В началото има мъгла! Забравил съм почти всичко от зората на моето съществуване. ЗОРАТА! Мамка му, не помня кога за последен п ...