Минаха години, при това доста години от моя живот. Затова реших да ви разкажа моята история. Роден съм през 1891г. Времена на разкош и величествени бални зали. Баща ми беше генерал, а майка ми обичаше да се занимава с шиене на рокли и грижа за домакинството. През детските си години не обичах да излизам много навън и да играя по улиците с моите връстници. Обичах да седя на двора и да чета книги. Това усещане ме караше да се чувствам истински щастлив, защото за мен книгите не бяха просто средство за удоволствие, а те бяха моя живот. Доста често моите връстници ме наричаха книжен глупак, но това не ме засягаше, защото за мен не книгите, а хората се бяха превърнали в предмети без души, които не осъзнават собствената си незначителност. И така годините минаваха, а аз пораствах и мечтаех да отворя собствена книжарница или да напиша книгата на живота си. Доста често с баща ми не си говорехме, защото той не ме разбираше и се чудеше какъв е този мъж, който постоянно чете. Той искаше да ме прати ...