- Алекс, някога правил ли си предложение за брак на Айви?

- Господи!Трябваше да се досетя! Тя е идвала при теб, нали?

- Да, и искам да зная всичко за нея!

- Добре, ще съм откровен с теб. С Айви бяхме сгодени близо две години. Дори живеехме заедно. Една вечер се прибрах от командировка по-рано от предвиденото и я заварих да прави оргия в моя дом! Не с един, а с пет! Беше пияна до козирката! Лошото бе, че всички бяха мои служители! Не издържах на такава подигравка и още същата вечер изхвърлих и нея, и  всичките ù вещи от дома си на улицата! А участниците в партито уволних! Не мога да понасям нелоялността! А те ми се подиграваха в очите, щом са с годеницата ми! А аз ù вярвах! Наистина бях влюбен! След този случай Айви изчезна за дълго време. Аз спях с която ми паднеше - за по вечер, две и ги разкарвах. Живеех на ръба. Рискувах постоянно. А състоянието ми растеше с всеки изминал ден. Появиха се разни жени да ме изнудват, че децата им са от мен! Искаха пари. След тест за бащинство всичко си идваше на мястото! Когато се качих на яхтата, исках да избягам от всичко това! Затова пренебрегнах предупреждението за буря и навлязох навътре в морето. След това бурята връхлетя. Не можах да удържа яхтата и тя взе да потъва. Качих се  в  гумената  лодка, за да се спася, но тя се обърна близо до брега и греблото ме удари по главата толкова силно, че съм загубил съзнание. Тогава видях теб... И не можах да забравя тези очи! Помня, че ме носеше – всъщност влачеше насам, към къщата по някакви стълби... а след това съм припаднал! Но сънувах, че се гмуркам с моята русалка в дълбините на океана и видях толкова много красиви неща... А когато се събудих, ти спеше отгоре ми!...

- Алекс, искам да знаеш, че ценя откровеността ти. Аз загубих „голямата си любов” - както си мислех аз - преди не много време. Изоставих го, защото се оказа женен с две деца! И сега, когато открих теб - там, на брега... не зная как стана, но си завладял цялото ми същество! И искам да знаеш, че този път няма да оставя мъжа, когото обичам, да си замине! Още повече, ако е замесена друга жена!! Ще се боря до край!

- Не е необходимо! Сандра!... Аз съм луд по тебе! Не бих  те заменил с никоя! Ти си моят живот! И за да ти го докажа, взех от майка ми пръстена на татко. Мислех сутринта да ти предложа, но сега е моментът... - Той коленича и пое ръката ù - Ще се омъжиш ли за мен, Сандра Вилърс? Бог ми е свидетел, че те желая повече от всичко на света! И ако ми откажеш, ще направя нещо глупаво!!!

- Алекс?! Ама ти...

- Не ми отказвай, моя малка русалке...

- О... ДА! ДА! ДА! Ще се оженя за теб!!! Обичам те!...

- Аз също ! Много те обичам! - той постави пръстена на нежния ù безименен пръст и я целуна с радост и страст! Любиха се безумно до забрава.

  Сутринта настъпи като че ли  по-бързо от очакваното. Телефонът иззвъня.

- Алекс, за теб е.

- Ало? Майкъл? Какво? - лицето му се промени! Сякаш го попариха с гореща вода. - Кога е станало това? Ясно... Тръгвам веднага! Изпрати ми хеликоптера. - той затвори слушалката.

- Какво се е случило, скъпи?

- Ще трябва да замина спешно до Л.А.

- Но какво е станало?

- Някой е проникнал в офиса ми там. Разбит е сейфът ми!

- Какво?! Имаше ли много ценности там?

- Всъщност това са новите проекти, които смятах да започна след месец.

- А... пари?

- Сумата не беше голяма. Около 10 000 долара.

- Алекс! Съжалявам! С какво да помогна? Да дойда с теб?

- Не, мила. Тук имаш работа. Изложбата едва започна! Трябва да си в галерията и да даваш автографи!!

- Обещай ми, че ще се върнеш!

- А ти ми обещай, че ще се пазиш! Ще ме няма само няколко дни! И не забравяй, колко много те обичам! - тя го целуна нежно.

- Върни се скоро! И аз те обичам! А сега побързай, за да не те чакат. - той се облече набързо и излезе. Качи се във вертолета, който беше кацнал на плажа, и отлетя.    

     Изминаха няколко дни. Изложбата продължаваше със успех, за който не бяха и сънували със Сам. Алекс се обаждаше постоянно. Оказа се, че са пипали в офиса му професионално. Отворен бе, без да се разбива и не са оставили никакви следи. Алекс се замисли кой може да е бил? Недоумяваше! Разследването продължаваше и той трябваше да е там, на разположение на следователите.