00000000000000000000000000000000000000000000000

  Сандра излезе от аптеката. Бе закупила всички лекарства. Сега трябваше да мине през галерията, а след това да напазарува нещо за обяд. Спря колата пред главният вход и влезе вътре. Картините почти бяха подредени, но все още нагласяха светлините, статуите и скулпторите на колегата ù. Направи някои реформи и обеща, че утре ще донесе последната картина. След това се качи в колата и потегли към универсалния магазин.

  Взе една кошница и тръгна между щандовете. Чудеше се какво да сготви. - Няколко зеленчука, телешко... пилешко... а да, и малко плодове. Загледа се в дрехите. Кои ли ще са му по мярка? Взе един пуловер, чифт джинси, тениска, комплект бельо, четка за зъби, комплект  за бръснене и завърши покупките с чифт чорапи.

-Така. Това е засега. Е, г-н Бег, може да не ви допада моят вкус и усет за модата, но щом сте при мен, ще живеете по моите правила. Ако това не ви харесва, прав ви път! Но докато оздравеете, ще се наложи да потърпите. Да!Точно така! И ще му го кажа! - тя включи първа скорост и потегли към дома си.

                            00000000000000000000000000000000000000000

   Шумно отключи и влезе с пълните чанти, а вратата ритна с крак да се затвори. Не очакваше, че той ще спи. Въпреки шума, той спеше и дори бълнуваше нещо несвързано. Тя остави чантите на плота, извади лекарствата и му наля чаша минерална вода. Доближи се до него и седна на дивана. Усмихна се, когато видя празния поднос. Обърна се и загрижено погледна спящия красив мъж. Капчици пот бяха избили по челото му. Тя внимателно ги избърса. Той отвори очи.

-Господи! Не мога да повярвам! Колкото пъти отворя очи, виждам русалка пред мен и то една и съща!

-Хайде, стига... Купих лекарствата. Сега трябва да изпиеш това, за да се почувстваш по-добре.

-Аз се чувствам добре.

-Хайде, не ме лъжи! Изпий ги и не се дръж като дете - тя му ги подаде и той послушно ги взе от ръката ù, а след това ги изпи.

-Хубава ръка. Може ли да погледна? - тя плахо се дръпна. Сякаш не искаше той да разбира тайните ù. Като че ли се боеше от нещо. Но после промени решението си и го прие като шега.

-Добре, циганко, кажи ми бъдещето. - започна да се смее тя.

-Да видим... Тук виждам една амбициозна и упорита жена... тя не се спира пред нищо... ау... ау... ау... тук виждам успех - играеше той като някоя циганка, а тя се заливаше от смях от гримасите му. - О... тук виждам някаква раздяла... - тя се сепна и почти издърпа ръката си, но той я задържа. - Не се страхувай от една циганка, защото тя само ще ти предвещае бъдещето и няма да се рови в миналото. И... знаеш ли какво вижда тази циганка още?- тя поклати отрицателно глава. - Искаш ли да узнаеш?- тя кимна. – На тази прекрасна длан има един лудо влюбен мъж!- тя го погледна в очите и задържа погледа си за малко.

-Нека приключим с това засега - стана и отиде да разпределя продуктите. Той не сваляше поглед от нея. Не знаеше какво да мисли. Сигурно бе жестоко наранена от тази раздяла, защото знаеше да гадае на ръка - една циганка го бе научила, когато бе дете - и сега бе сигурен в това, което бе видял. Не знаеше какво точно се е случило, но там - на ръката ù, бе видял бъдещето, което много му хареса. Там - на нежната длан, бе ТОЙ. Усмихна се доволно и не спираше да я наблюдава. Тя нареди продуктите. Шпекова парче месо и го сложи да се задушава. Готвеше с охота. Личеше, че ù доставяше удоволствие. Не можеше да свали очи от нея. Тя някак си го омагьосваше! Сандра се спъна в някакъв пакет на земята, който бе забравила.

-О... Забравих да ти дам това. За теб е. Може да не ти хареса,  но твоите дрехи ще са готови утре. Банята е ей там. Ако искаш, можеш да я ползваш. Ако се чувстваш по-добре да станеш.

-Ще се опитам да стана вече.

-Бъди внимателен и не го прави рязко. Помощ искаш ли?

-Мисля, че ще се справя сам.

-Добре тогава, ще съм отзад в ателието. Ако ти трябва още нещо, само викни и ще те чуя - тя му подаде пакета с покупките. - Там има закачена хавлиена кърпа.

-Добре.

Сандра влезе в ателието и подхвана четките.