Рисуваше с такова голямо удоволствие. Бе завладяна изцяло от положителната емоция. Завърши последната рисунка за изложбата. Погледна я критично, отстрани още някои нередности и я постави на другият статив да съхне. Взе ново платно и започна нова картина. Не усещаше как лети времето. Не рисуваше с ръката а със сърцето си. - Морето бе бурно, а на пясъка лежеше мъж... Всичко нанасяше толкова прецизно и не чуваше и не виждаше нищо друго, освен картината. Като че бе в транс!
- Мисля, че липсва русалката. - Алекс стоеше облегнат на пантата на вратата с ръце в джобовете на новите джинси. Сандра подскочи и без малко да изтърве палитрата!
- Не са ли те учили да чукаш?
- Не исках да те изплаша. - меко каза той.
- Откога си тук?
- От доста време. Не исках да те прекъсвам. Изглеждаше така завладяна от това, което правиш. Любувах ти се. Но наистина, мисля, че липсва русалката. - Сандра бършеше четките и ръцете си.
- След обяд ще я довърша.
- Скъпа, знаеш ли кое време е вече? - тогава тя погледна на ...