-Алекс, трябва да почиваш... Трябва да лежиш. Затова ще го направя аз - тя го докосна по носа - Изобщо не приемам възражения! - стана от леглото, облече си халата и отиде в кухнята. Пусна кафе машината и се замисли. Нощта бе невероятна! Като в приказките! Но Алекс не бе за нея! Та тя бе една бедна художничка и нищо повече! Какво ще каже обкръжението му? Че тя гони пари? Или положение? Че интересът ù към него е чисто финансов? А Господ ù бе свидетел, че бе влюбена! И то много повече от преди! Предполагаше, че няма да е дълго с този магнетичен мъж. Въздъхна тежко и изключи кафемашината.
- Да не би нещо лошо да се е случило?
- Не, не се е случило още, но съм сигурна, че предстои!
- Ще се справим с него! Не се тревожи. - Сандра се усмихна и подаде чашата с кафе на Алекс.
- Между другото, защо си станал от леглото? Трябваше да лежиш! - строго попита тя. Той я погледна, като че ли е някакво дете, което току-що е направило беля.
- Простете, госпожо, но... не мога да издържа и минутка без да в ...