9 мар. 2011 г., 13:25

Моята звездичка 

  Проза » Письма
1724 0 0

        Седях си аз на моето прозорче. Мислех си за една звездичка, която преди време изгряваше всяка вечер на небето. Грееше толкова силно, че заслепяваше всички останали. Но изведнъж черен облак я скри. Небето бе тъй пусто без нея. На него имаше безброй други малки, незначителни звездички, но никоя не грееше тъй красиво като моята звездичка. Мъчеха се да изгреят по-ярки от нея. Някои постигаха по-големи успехи от други, но никоя не беше като нея.

        Тази нощ стана чудо! Черният облак се отдръпна и моята звездичка отново засия. Отново заслепи всички звезди. Те угасваха от завист и ревност. Така на небето остана само тя, но бе напълно достатъчна, че да го погали цялото със своите лъчи.

© Пепси Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??