Бързо отвори вратата, без да пали лампата, като използваше само мижавата светлина от разваления хладилник. Докато ръфаше от мазния колбас, затърси ключа на кухненското осветление. Стената блесна, осеяна от тъмни дактилоскопични мазки, подобна на старите градски тоалетни. Отвори няколко бурканчета съдържащи каши с различни цветове, бръкна в саламурата на сиренето, изпусна капака на залоената манджа и напълни устата си. Напълни я дотолкова, че носът му се деформира и не можеше да диша. Храната струпана на кюлче от вкусове, цветове и консистенции, застана някъде в средата на хранопровода и изпъкна като злокачествено образувание над гръдната кост. Рефлекторно мускулатурата се сви, гръбнакът направи S, стомахът се опита да върне непристигналата пратка, но не успя, защото беше още далече от киселата тиня на лигавицата. Тръбата, като гофриран маркуч се сви в безумно безсилие и се намести с болезнен спазъм. Като не виждаше от болка, заопипва в долните отделения на хладилника, събори някакво шише и напипа бутилка с вчерашна, изветряла бира. Надигна я, като спасително бутало и разгазираната, шупнала от мая течност се свлече към хранителната тапа. Тя тръгна надолу и пльосна с облекчение на калния гаструм. Зарови глава в накъсаните хранителни заготовки, натъркаляни върху опаковачната хартия, на масата. Поемаше, и издаваше гърлени звуци, с разкривентата си морда. От ъгълчетата на устните текнаха кървави струйки от мухлясала лютеница върху бялата риза. Прошумоляваше целуфана на букетите. Последните акорди на благотворителния концерт създаваха покой и безмълвна утеха в копнеещите души. Отвори очи, за да влезе в действителността. Гръмна аплауз. С високо вдигнати ръце той стана да аплодира. Ръкавът на копринената риза блесна на светлината на прожектора. Червен от мухлясала лютеница.