Нямаше нищо против мушмулите. Някои твърдят, че били полезни. Вероятно това е лъжа, но звучи напълно добронамерено – като наказателния кодекс, който помпозно съобщава, че престъпленията се наказват. Хваща декиш, но само пред медиите и спрямо онези, които смятат, че престъпленията са за всеки, досущ като демокрацията. Не е така.
Килограм мушмули носеше прокурорът в чантата си и се чудеше кому трябва да ги джироса, докато разсъждаваше върху свойствата им. Предстоеше му дело и дългата червена тога пречеше на спънатото му и непохватно движение, придобито от продължителен спор със закона. Иначе би опитал този плод, всъщност отдавна не бе ял мушмули, но сега му предстоеше важно дело и той трябваше да изглежда сериозно и свенливо. Затова държеше мрежичката с връвчицата по-надолу, та да не се вижда съдържанието.
– Колега, виждам те с тия папки и знам, че отиваш на делото – каза му съдия, който излизаше от тоалетната в дъното на кулоарите на съдебната палата.
– Че аз все по дела ходя. Какво иск ...