До масата, на която седяха Невена и двете й приятелки – състудентки, се приближи едър млад мъж – беше късо подстриган, със сплескан боксьорски нос. Той фиксира сивите си очи в Невена и каза с мазен глас:

– Защо не дойдеш на нашата маса, красавице! Ще те черпя каквото поискаш.

Невена се смути, усети, че по бузите й плъзва червенина. Пое си дълбоко въздух и отвърна:

– Не, благодаря.

Мъжът се намръщи и извърна леко глава настрани, сякаш за да огледа краката на младата жена, покрити с фин черен чорапогащник.

– Не обичам да ми отказват. Изнервям се, когато ми отказват.

Невена вече трепереше от нерви.

– Не, благодаря. Заета съм в момента.

– Е, утре тогава – подсмихна се той.

– Утре също съм заета.

Онзи изсумтя и скръсти ръце на гърдите си. Огледа преценяващо салона на пицарията.

– Харесвам те и искам да се запозная с теб. Нещо лошо ли има в това, а, маце? Нямаш представа колко съм щедър, когато ме зарадват. Мога да ти осигуря…

– Няма нужда да ми осигурявате нищо.

Той се изсмя криво. Обърна се и след миг колебание подхвърли през рамо:

– Обичам опърничавите. Моя ще си, да знаеш.

Когато той се отдалечи, едната от приятелките на Невена зашепна разтревожено:

– Боже, това е Морун. Загазихме.

– Кой?

– Морун. Той е най-влиятелният в този квартал. Занимава се главно с рекет, но има и няколко търговски фирми, доколкото знам. Никой не го закача, защото плаща на ченгетата. Да се махаме!

Те платиха сметката и напуснаха пицарията. Отправиха се към стоянката на такситата, като често поглеждаха назад, за да проверят дали някой не ги следи.

Три дена по-късно на вратата на квартирата на Невена се позвъни. Отвън стояха двама мъже, облечени в черни дрехи. Усмихнати до уши, те влетяха вътре и сграбчиха Невена, която не можа да изпищи, понеже устата й моментално беше запушена с парцал. Упойката подейства бързо.

***

Невена се събуди в кичозно обзаведена спалня, в легло с балдахин. Някой я беше облякъл в черна дантелена нощница.

Младата жена скочи от леглото и се заоглежда разтревожено. Вратата на стаята беше заключена, естествено. През прозореца се виждаше борова гора, в далечината имаше и обвита в облаци планина. Не можеше да избяга през балкона, тъй като се намираше на третия етаж.

Седна на леглото и заплака. Отчаяна беше. Все пак имаше и нещо хубаво – докато беше лежала в безсъзнание, никой не я беше насилил.

Скоро се появи Морун. Беше облечен в костюм и държеше бутилка френско шампанско и две високи чаши.

– Дойдох да отпразнуваме пристигането ти, красавице – усмихна се той и загледа с похотлив поглед полуголата Невена.

– Пусни ме! Веднага! Ако не ме пуснеш, ще се оплача в полицията!

– Ти не изглеждаш глупава. Не разбра ли, че си моя, изцяло моя? Да пийнем и да си поприказваме, за да се опознаем. Ще видиш, че ще ти е хубаво с мен…

– Това е отвличане! Ще те тикнат в затвора!

– Глупости. Никой не знае, че си тук. Не разчитай на твоите приятелки, те бяха убедени да си държат езиците зад зъбите.  

– Аз казах на много хора, че си ме закачал. Скоро ще започнат да ме търсят.

Той прихна да се смее.

– Блъфираш, момиче. Никой няма да дойде да те търси. А и да дойде… аз имам широк гръб. Отпусни се и се наслаждавай на живота. Аз те харесвам, много те харесвам. Ще те направя богата и щастлива, заедно ще обиколим света. Ела да те гушна, сладурано!

Той остави на масичката виното и чашите и се приближи до Невена, която заотстъпва към ъгъла.

– Ще ти издера очите, ако ме докоснеш!

– Куражлийка си, това ми харесва. Ох, как ме възбуждаш, миличка…

Той се опита да я награби, но не успя, защото тя чевръсто отскочи. Следващата атака също се провали. След схватката Морун получи рана от нокти по бузата, от която започна да сълзи кръв.

– Аз те обичам, слънце! Защо ме нараняваш! – проплака Морун превзето.

– Никога няма да съм твоя!

Лицето му помръкна.

– Е, щом не искаш с добро… Сега ще отида да дезинфекцирам раната, а когато се върна… ще те изчукам… независимо дали искаш или не. Никой не може да се ебава с Морун. Ясно ли ти е! Ти май не схващаш кой съм аз!

***

Невена крачеше напред-назад. Трескаво разсъждаваше как да се защити. Може би трябваше да прасне Морун с тежкия бронзов свещник или да го намушка със сувенирния нож, окачен на стената. Не, той не беше вчерашен, а и щеше да очаква нападението.

– Мамка му, мамка му… – занарежда Невена.

Излезе на балкона и погледна надолу. Поне десет метра височина. Скочеше ли, със сигурност щеше да се пребие.

Погледът й се спря на балкона на долния етаж, който беше леко встрани. Ако успееше да слезе на него….

Нямаше време за мислене. Трябваше да действа. Прехвърли се над парапета и се наведе, готвейки се за рискования скок. Сърцето й биеше бясно от вълнение. Спасението беше толкова близо, и същевременно толкова далеч…

Тя преброи до три и скочи. За жалост закачи с рамо някакъв кабел и тялото й загуби баланс. Краката й попаднаха върху парапета. След няколкото премятания последва тежко падане на земята.

Невена загуби за кратко съзнание, а когато се свести, изпитваше жестоки болки в краката и кръста. Не можеше да помръдне, с мъка се въздържаше да не се разпищи, привличайки по този начин вниманието на Морун.

„Трябва да стана, трябва, трябва! Трябва да се махна от това ужасно място!“ –  заговори си наум тя, докато се надигаше на лакти.

Само че левият й крак беше извит неестествено настрани и се разтрисаше от спазми, а десният се беше вдървил напълно в коляното.

Невена заплака от болка и разочарование. Заоглежда се, очаквайки появяването на Морун. В отчаянието си направи опит да се обърне по корем и да запълзи към гората, но бързо осъзна, че няма никакви шансове да измине дори един метър, още повече че долната част на гръбнака й се схвана и натежа, сякаш беше налята с олово.

Лежеше и се стараеше да не мърда. И, колкото и странно да изглежда това, се молеше Морун да дойде да й помогне. Той все пак беше човек, не звяр… нали… нали…

По едно време Морун се появи горе на балкона.

– Какво направи, глупачке! – викна той и се хвана за главата.

Невена хлипаше и го гледаше с надежда, сърцето й беше напът да се пръсне от жестоките болки.

Съзнанието й угасна милостиво за момент, но после дойде нов сблъсък с реалността.

Морун се беше надвесил над нея и раздрусваше раменете й.

– Недей, боли! – проплака тя и задиша дълбоко в опит да се успокои.

– Глупачка, аз бях готов на всичко за теб, а ти… Какво ти е, мила? Къде те боли? Да ти помогна да се изправиш?

Тогава се обади един от подчинените му:

– Шефе, краката й са счупени, със сигурност. Няма смисъл да се занимаваш повече с нея. Предлагам… да я приспим. За да не възникнат допълнителни проблеми. Да, шефе, тя вече за нищо не става, просто я зарежи.

– Не! – изпръхтя Морун. – Извикайте линейка! Да я закарат в „Пирогов“.

– Шефе, това не е разумно…

– Ти да мълчиш! Знам какво правя, по дяволите!

Морун се наведе и зашепна в ухото на замаяната, сгърчена в крива поза Невена:

– Чуваш ли ме, красавице? Чуваш ли ме? Стегни се и ме погледни в очите! Така, така. Идва линейка, която ще те закара в болница. Там ще те излекуват. Аз не желая смъртта ти, даже… май съм влюбен в теб. Ах, всичко щеше да е наред, ако не беше сглупила така. Глупачето ми… толкова ми е мъчно за теб… Аз не съм лош човек, щях да ти осигуря прекрасен живот. Както и да е. Заповядвам ти да не умираш. Така, така… Като те закарат там, ще си траеш, няма да викаш ченгета и да ме обвиняваш. Ще казваш, че си ми била на гости и след като си се надрусала, си паднала от балкона. Да, точно така. Момчета, ударете й една доза, като обезболяващо. Невена, чуваш ли ме! Не си и помисляй да ме натопяваш! Знам къде живеят родителите ти и брат ти, изобщо знам всичко за теб. Натопиш ли ме, те са мъртви. Ясно? Ясно? Ще ги пречукам и окото ми няма да мигне. Запомни ли? Ще казваш, че си ми била на гости и след като си се надрусала, си паднала от балкона. Разбра ли?

Невена кимна и миг по-късно усети убождане от спринцовка. Скоро болките и тревогите се стопиха.

***

Невена се събуди в стая с бели стени. Усети миризма на дезинфектант и чу далечно скърцане на колелца на количка.

Не се чувстваше никак добре, но се зарадва, понеже очевидно се намираше в болница и се беше отървала от отвратителния Морун. Надигна глава и видя, че левият й крак е подложен на екстензия чрез система от фиксатори, макари с въжета и тежести, висящи пред долната табла на леглото. Десният беше с шинирано коляно, превързан старателно с широк бинт, и беше вдигнат високо. Гледката беше плашеща, но Невена не съжали за решението си да скочи от балкона. Спасила се беше, това беше най-важното. Малко по-късно осъзна, че кръстът й е обгърнат от нещо твърдо. Опипа го. Като че ли нещото беше от пластмаса. Явно при падането бяха пострадали и прешлени.

Опита се да помръдне краката си. Левият не реагира, а десният реагира само с потрепване на стъпалото, като болките моментално се засилиха.

Затвори очи, плачеше й се. Страхуваше се, че може да остане саката. Малко по-късно дойде медицинска сестра, която се постара да я успокои. Краката й не се нуждаели от повече операции. Счупените прешлени били стабилизирани и опасност от пълна парализа нямало, но болничното лечение щяло да продължи месеци.

Към обяд се появи следовател. Той заразпитва какво и как е станало. Невена не искаше да поставя под риск живота на близките си хора, затова представи версията, за която беше настоял Морун. А как мечтаеше подлецът да се озове в затвора…

Преди да си тръгне, следователят каза:

– Госпожице, съветвам ви повече да не се забърквате с хора като Морун. Намерете си свестен приятел и не мислете, че парите са всичко в живота. Можехте да загинете, за бога!

На Невена страшно й се прииска да му сподели истината, но се въздържа. Каза си, че сегашната ситуация не е чак толкова лоша. Но й беше криво, адски криво. Пък й вече беше дочула, че персонала я знае като „една от курвите на Морун“.

***

Невена получаваше добри грижи, но не и внимание. Персоналът гледаше на нея като на ниско качество човек, едва ли не като на престъпница. Тя мълчеше и търпеше, нямаше друг вариант, освен да търпи.

Един ден екип от медици се зае да махне устройствата за екстензия и да гипсира краката й. Работата продължи цял час. Пластмасовият корсет на кръста беше подменен с обикновен ортопедичен колан. След въпросните промени Невена не се почувства по-добре. Пак не можеше да става от леглото, пак краката й бяха обездвижени, пак изпитваше болки и нямаше добра чувствителност от кръста надолу – трудно й се удаваше да помръдне пръстите на краката си.  

Нещо странно се случи една петъчна сутрин. Лекуващият й лекар й каза, че се налага преместване в друго лечебно заведение. Невена не знаеше какво да мисли. На въпросите си получаваше мъгляви отговори. Упоиха я, като подготовка за транспортирането.

***

Невена се събуди в стая с бели стени. Светла, обширна стая, която не миришеше на дезинфектант. Гипсираните й крака бяха вдигнати високо. Оголеното дясно стъпало беше клюмвало навътре така, сякаш в него нямаше искрица живот. Болките в кръста бяха по-различни отпреди, по-остри, по-настойчиви, по-затормозяващи. Хирурзите явно пак бяха рязали там.

Чувстваше се страшно уморена и объркана. Искаше й се да поговори с някого, да разбере какво е станало.

Замъгленият й поглед се спря на човека, седящ на стола до прозореца. Чертите на лицето му постепенно се изясниха. Морун! Да, Морун беше в болничната стая и се усмихваше.

Невена затвори очи, молеше се това да е халюцинация.

– Здрасти, миличка! Как си? – промълви Морун с леко дрезгав глас.

Тя не отговори. Гадеше й се от напрежение.

– Попитах те как си.

– Къде съм? – проплака тя.

– В клиника в Швейцария. Аз платих за допълнителното лечение. Гръбнакът ти се сдоби със специални титаниеви пластини. Оперира те светило в хирургията. Както казах, аз покрих всички разходи.

– Не съм искала нищо от теб. Защо просто не ме оставиш на мира, по дяволите!

– Ама че неблагодарно момиче! Ти май саката искаш да бъдеш!

– Предпочитам да съм саката, отколкото да съм твоя жена. Не те харесвам, разбери!

Морун се намръщи, скочи от стола и закрачи напред-назад.

– Когато поживеем заедно, ще свикнеш с мен и ще започнеш да ме харесваш. Например едно време хората не са се женели по любов. Аз… аз много те харесвам и те искам за себе си. Дори отвратителния ти характер ми харесва.

– Ами ако не се възстановя?

– Ще се възстановиш. Имам големи планове за теб. Да, май ще се наложи дълго да щапуркаш с патерици, но мен това не ме притеснява, щото няма да пречи на секса. Ще видиш, че мога да съм много нежен. Ще получиш огромен апартамент и рехабилитаторка. Когато оздравееш, ще започна да те извеждам и всички ще ми завиждат, защото си удивително красива.

Потресена, Невена мълчеше.

– Знаеш ли, мило… възбудих се, докато гледах как спиш. Приличаше на ангел. Та, както си легнала, би ли ми направила една свирка, а?

Той се приближи и понечи да свали ципа на дънките си.

Невена изсъска:

– Добре, но има риск да ти отхапя онази работа.

Той се поколеба, смръщи вежди.  

– Ама, че си дива! Досега никоя не ми се е съпротивлявала така. Може би затова те желая толкова много. Защо си усложняваш живота?

– Защото съм човек и имам достойнство. Не те харесвам.

– Но си моя, факт – изпръхтя той и мина пред долната табла на леглото. Вдигна ръка и потърка с грубите си пръсти босото стъпало на Невена, което беше на височината на корема му. Стисна лекичко петата, после прокара показалец по изящната извивка на свода.

– Недей! – кресна тя и се надигна на лакти. Гореше от възмущение.

Но той не спря. Наведе се и засмука пръстите й, както се хилеше глуповато. Невена нямаше как да го отблъсне. Само хапеше устни и проклинаше съдбата си.

– Имаш прекрасно краче, мила. Мога да му се наслаждавам с часове.

– Ще се оплача на тукашните лекари!

– Ха-ха. Те знаят кой съм и какво ще им се случи, ако ми създават проблеми. Плюс това им дадох тлъсти бакшиши. За тях ти си просто обикновена балканска курва. О, не плачи! Не мога да гледам женски сълзи! Добре, добре, спирам! Но не си мисли, че ще можеш да ме контролираш със сълзи. Сега те оставям да си почиваш. Довечера пак ще ти погостувам.

***

Вечерта Морун се държеше по-прилично. Говореше за бизнеса си, за имотите си, за колите си, за плановете си да завладее нови територии.

Невена, която го слушаше с половин ухо, се принуди да поиска услуга от него – изпитваше нетърпим сърбеж в основата на пръстите на покритото си с гипс ляво стъпало.

– О, с удоволствие ще те почеша, сладурче – каза той с доволна усмивка. Извади молив и бръкна с него под превръзката. Движенията му бяха бавни, внимателни.

Невена инстинктивно заохка, което накара Морун да се усмихне още по-широко.

– Очарователни звуци издаваш, слънчице. Искам по-често да ги чувам. Знаеш ли какво ще направим утре? Утре ще бръкна между краката ти и ще попипам едно много чувствително местенце. Аз имам голям опит. Ще ти хареса, със сигурност. Пак ще се разохкаш от кеф.

– Не! Не си го и помисляй! Ще ти издера очите, ако посмееш да се гавриш с мен!

– Защо беснееш, като просто искам да ти доставя удоволствие?

– Казах ти, ще ти издера очите!

– Е, тогава ще се наложи да ти сложа белезници. Не можеш да се бориш с мен, Невена, набий си го в главата. Моя си. Време е да започнеш да свикваш с мисълта, че си моя. До утре, красавице!

Невена дълго плака, после й хрумна странна идея. Успя на развален немски да убеди санитарката – мила жена от албански произход – да й даде хапче, което може да й помогне.  

***

На сутринта Морун поздрави любезно и извади от чантата си белезници.

Невена го изгледа унило и рече:

– Няма да ти издера очите, прави каквото искаш.

– Ох, направо не мога да повярвам на ушите си! Така те искам, сладурче!

Той седна на леглото и бръкна под чаршафа. Загали внимателно вътрешната част на бедрата на Невена, точно над ръбовете на гипсовите превръзки. После пръстите му заработиха усърдно по интимните части.

Макар да беше крайно отвратена, младата жена успя да демонстрира, че изпитва удоволствие – примижа, изви гръб и запъшка със зейнала уста.

Лицето на Морун грееше от щастие.

Невена се понапъна и изпразни червата си – имаше разстройство, защото беше пила силно слабително.    

Морун отскочи назад като ужилен.

– Какво беше това, по дяволите? Защо го направи, Невено! – Беше извъдил кърпичка и бършеше ръката си.

– Съжалявам, не беше нарочно! Моля те, прости ми!

– Да бе, не било нарочно!

– Не те лъжа. Говорих с един лекар за този проблем. Заради увреждането на гръбнака се получава. Просто се изпускам, когато се развълнувам. Много гадна работа! Дано да се лекува. Не мога да се контролирам, разбери! – по бузите й се затъркаляха сълзи.

– Ама че гадост! – възкликна Морун и излезе, мърморейки под носа си.

Той се върна след два часа и каза, като се мръщеше:

– Тръгвам си. Няма да се получат нещата межда нас явно. Много те харесвам, но … сещаш се. Ех, ако не се беше осакатила, скачайки от проклетия балкон! Както и да е. Болничният ти престой е платен. Ще платя и транспортирането ти до България. Ще ти дам сто хиляди долара на ръка, защото искам да водиш нормален живот. Имам чувства към теб… но… не си достойна за моя жена. Всички ще ми се присмиват, ако се разбере… Е, сбогом.

Невена го изчака да излезе и се усмихна.