Мъжка ревност

Няма как да не си спомням понякога един случай, който щеше да ми коства живота.

Оттогава са минали 30 години, но сякаш беше вчера.

Бях на 36 и се занимавах със собствен бизнес.

Отглеждах и продавах цветя. Бях свободен и правех това, което ми се искаше. Имах вече една издадена стихосбирка и се движех из писателските кръгове. Хаха! Мечтата ми беше да стана известен писател и когато вървя по улицата хората да ме сподирят с поглед и да си шушнат един на друг „Това е поета .....“

 За целта бях решил да обогатя общата си култура.

Музика, живопис, религия и разбира се някои по долни страсти, които сега ми е неудобно да споменавам.

Първо започнах с история на музиката. Една необятна област, но ми беше интересно, защото ходих и на опера и бях се превърнал в меломан. Смешна работа. Вторник, четвъртък и събота само 3-4 постановки се въртят цяла година, но със различни гости изпълнители. Важното беше коя певица ще вземе най-добре горното „фа“. Имаше една, която страшно много ми харесваше, но това ще бъде тема на друг разказ.

Историята на живописта също ми беше привлекателна, защото трябваше да изучавам различните стилове на рисуване. Спомен от този период ми остана една моя голяма картина /копие на Мона Лиза с руси коси/, която нарисувах със смесена техника-темпера и масло.

За изучаването на религиите какво да ви кажа! Само преди една година бях кръстен и попаднал в лоното на Светата Православна църква. Оттогава не бях се изповядвал и не бях вземал причастие. Според каноните на Светата Православна църква ходенето при други религиозни общности се смята за светотатство. Но аз точно това правех и може би затова бях наказан. Първите при които ходих бяха Мормоните. Те имаха свое Евангелие, което бях прочел с интерес, за да разговарям и споря с тях. Това което ми беше интересно и едва съм се сдържал да не се засмея, че вземаха причастие в една колбичка с вода и то всяка седмица.
 

За другите религиозни общности при които съм се подвизавал няма да ви споменавам, за да стигна по-бързо до тази, за която искам да ви разкажа по-подробно.

 Става въпрос за Петдесятната църква. Тази Християнска общност набляга на личния контакт с Бога, посредством кръщението със Светия дух. За отбелязване е че освен службите в тяхната църква се провеждат и домашни сбирки. На тези сбирки под ръководството на пастора се провежда разглеждане на определена глава от ЕВАНГЕЛИЕТО и неговото тълкуване. В определен момент започва обща молитва с наведени глави. Понякога се случва някой от присъстващите да получи откровение „свише“ като започва да бълнува някакви думи на непознат език, а пастора да ги превежда. Но колко е точен превода един дявол само знае. Голяма история. Както и да е. Обикновено откровение получаваше едно шестгодишно момче, което идваше с майка си. Те живееха в съседния блок от мен. С мъжа й се познавахме дотолкова да се поздравим. Засичали сме се понякога в различни компании. Имаше много лошо пиянство. Като се напиеше се караше с приятелите си. Опитваше се да ги удря. Не си плащаше сметките. На другия ден обикаляше заведенията, където си спомня, че е бил да се извини и да си плати.

Една вечер се засякохме с него в едно заведение еднакво почерпени. Тръгнахме си заедно и решихме да си допием у нас. Аз живеех сам, а у тях при жена му беше невъзможно. Не знам как изобщо го търпеше, но това си е тяхна работа. Той знаеше, че с жена му ходим в една и съща църква и на едно и също място на домашни сбирки. Не знам какво си е въобразил, но в един момент, след като се вгледа в моята картина/копие на Мона Лиза, която я бях нарисувал руса/ изблещи очи и ме погледна свирепо. Изглежда че тя му е заприличала на жена му /какво ли не прави алкохола/ и ме попита защо съм я нарисувал и какви са отношенията ми с нея.

Бях като гръмнат. Единственото нещо, което имах с нея беше да се поздравим, когато се срещнем на улицата или на сбирката. Отговорих му, че нямам нищо общо с нея, но изглежда че не ми повярва.

Откачи картината от стената и я захвърли към мене. Сбихме се и и никой не знаеше къде удря. Луда работа. По едно време осъзнах, че съм го съборил на пода и го налагам с юмруци. Очите му се бяха облещели. Уплаших се и го пуснах. Изправих се и това ми беше грешката. Той веднага се съвзе. Скочи и ме удари два пъти много силно и ме зашемети. Изблъска ме навън. Качихме се на асансьора и каза, че ще ме заколи и зарови горе в планината. Бях зашеметен и не си спомням добре как съм се качил в колата му, но от уплахата бързо изтрезнях и като се движехме с колата разбрах нелепостта на случващото се и реших как да действам. Когато стигнем там, където е решил да ме заколи и зарови да сляза бързо от колата и да побягна. А ако има гора веднага да влезна в нея. Така и стана. Не зная колко пътувахме, но на мен ми се стори цяла вечност. Накрая спряхме до някаква поляна. За мой късмет от моята страна на колата започваше гора. Беше безлунна нощ. Отворих бързо вратата и на бегом се шмугнах в нея. След двайсетина метра се спрях. Напипах на земята един камък и погледнах назад дали ме гони. Беше застанал до колата и ме викаше да ида при него. Нямало нищо да ми направи. Не му вярвах и зачаках стиснал здраво камъка със затаен дъх. Изглежда че го достраша да влезе в гората да ме търси и след като се помота малко се качи в колата и си тръгна.

Отдъхнах си, но само за малко. Къде се намирах. Нямах часовник. Добре че беше поне лято и беше топло. В коя посока да тръгна!

Не трябваше да вървя по шосето, защото може да се върне. В далечината се виждаха светлините на града. Тръгнах през гората към тях. Съвсем наблизо се чуваше кучешки лай. Потърсих някаква тояга, но в тъмнината не можех да намеря нищо. С големи усилия откърших един клон и тръгнах през гората в посока към светлините на града.

Препъвах се, падах но продължавах. Нищо не се виждаше. Когато спирах за малко да почина, отвсякъде се дочуваше шумолене, което ме караше да потръпвам от страх и бързо да продължавам да си проправям път през дъбовата гора. За късмет стигнах до жп линия и това много ме улесни. Тръгнах надолу по нея. Не знам колко съм вървял зашеметен и невярващ още на случилото се, когато видях пред мен някакво село. Радостта ми беше много кратка, защото дочух кучешки лай, който се приближаваше. Обхвана ме паника, но веднага се сетих какво да правя. Какво ли не прави страхът. На жп линията имаше колкото си искаш камъни. Взех два и зачаках. Беше започнало да се разведилява. Лая се чуваше все по наблизо. Приклекнах и зачаках обърнат в посоката, откъдето идваше лаят. Изведнъж като от изневиделица пред мен изскочиха три грамадни овчарски кучета. Бях чел, че когато човек изпадне в екстремна ситуация многократно надвишава възможностите си. Може би така се получи и с мен. Сякаш не бях на себе си и на наблюдавах отстрани как като звяр с първия  камък удрям в главата едното куче и то заквичава, с втория другото. Навеждам се за още камъни и с някаква невероятна бързина като обезумял ги отпращам към кучетата, които не смогваха да бягат от мен, да се прескачат и да се препъват. Събудих се от кошмара след като разбрах, че кучетата ги няма и спрях да хвърлям камъни.

Осъзнах нелепостта на положението в което бях попаднал и почувствах непреодолима умора. Довлякох се до едно дърво. Седнах. Опипах лицето си, защото ме болеше. Ръката ми цялата беше в кръв. Имах чувството че имам и счупен зъб. Свих се на кравай до дървото и съм заспал. Не знам колко съм спал но когато се събудих беше светло. Чувствах се отпочинал и напълно изтрезнял.

Бях облечен с къси панталони и ризка. Съблякох ризката, защото беше цялата в кръв. Обърсах с нея лицето си и я хвърлих. Останах по потник. Панталоните ми бяха чисти. Имах и пари в джобовете. Отправих се към селото. Тогава имаше много автобуси и две три спирки във всяко село. Забелязах че накрая на селото откъдето минаваше пътя имаше спирка. Веднага се отправих към нея. За мой късмет автобуса дойде веднага. Качих се. Платих си билета и седнах на предната седалка да не ми гледат окървавеното лице. Добре че имаше малко хора в автобуса. Прибрах се. Изкъпах се. Облякох си чисти дрехи, когато на вратата се позвъни.

Беше Той.

Попита ме сякаш нищо не беше се случило как съм се прибрал, защото нямал спомен какво се е случило. Само помнел, че искал да ме заколи и зарови горе в планината. На сутринта ходил да види дали наистина не го е направил и сега се връщал оттам. Извини ми се за случилото се и ме помоли ме да не казвам нищо на жена му.

От тогава сме вече приятели!!!