Знаеше, че са там и сега. В този момент, когато слънцето едва е целунало хоризонта, вече разпъват шарените кърпи и разбъркват картите. Правят го всяка сутрин от май до септември повече от трийсет години. Морският бриз полюшва кораба на спомените чу. Как му се иска да хвърли котва и да остане завинаги там!
Загуби баща си малко преди да се обръсне за първи път. Отиде да прави академична кариера в Америка и забрави да се върне. Майка му запълни липсата на мъжка ръка вкъщи с женска проницателност – продаде имотите им в центъра и се преместиха в П. Когато порасна достатъчно, дойде неговия ред да се погрижи за нея. Връзката им си остана топла и без оная показност, която хората обикновено свързват със синовната обич. Обичаше живота си и когато в него се появи едно момиче, сякаш слънцето изгря и завинаги остана в душата му.
„Дали са намерили четвърти?” – мислеше Стоян докато наближаваше дюната. Избраха си това местенце заради настояването на Венко да имат „защитена от ветровете територия”. Той ...