Шест
Скочих уплашено от леглото, когато в кухнята издрънча нещо на пода и чух как с трясък се счупи в плочките.
- Мамо! – извиках, премятайки крака през леглото. Затичах се надолу по стълбите и едва не се проснах точно върху счупеното стъкло на пода.
Лицето на майка ми беше изпито и бледо от умора, косата ù се разпиляваше пред очите, униформата ù беше цялата измачкана, а ръцете ù трепереха, бяха окървавени и стискаха едно парче счупено стъкло.
- Мамо! – повторих. – Мамо, какво правиш? – гласът ми се понижи до шепот, когато очите ми се втренчиха невярващо в кокалчетата на ръцете ù, които стискаха с все сила стъклото.
- Мамо – повторих нежно. – Мамо, какво става? Пусни стъклото, мамичко, ще се нараниш.
Бях искрено изплашена и нямах ни най-малка представа какво прави майка ми. Стискаше стъклото, ръцете ù бяха обляни в кръв, дори не ме поглеждаше.
- Мамо... – гърлото ми беше болезнено пресъхнало и го чувствах подуто. Навлажних устни с език и продължих, прочиствайки гърлото си: - Мамо, плаш ...