Полека-лека новият път спря да криволичи, изправи гръб, повдигна

рамене и стана приветлив и широк. Вървеше се лесно - да запее човек. Започнаха да срещат и други пътници, които ги увериха, че са в правилната посока, на няколко дни от кралството. Групата се въодушеви и живна. Всички се размечтаха за хубави легла, сготвена храна и почивка. Само Грис не продумваше. Нещо от него се бе откъснало и останало там, на брега. Сакрил не смееше да попита за причината, но му стана криво за огромния мъж.

        Край шосето започнаха да се появяват постройки, стада домашни животни и градини с посеви. На края на деня стигнаха до един огромен хан със странното име „Лагерът на пиратите”. Грис се насочи право натам, така че другите го последваха. Вратата се отвори и ги посрещна едно слънчево момиче с толкова широка усмивка, че целият свят притихна смирен.

        - Добре дошли! Можете да закарате конете в обора, аз ще ви приготвя маса и после ще се погрижа за тях.

        Изпълниха каквото им каза. Свалиха дисагите с багажа и влязоха в хана. Беше огромен, полузатъмнен, с огромни опушени греди по тавана, дълги дървени маси с пейки. От кухнята се носеше се лек вкусен дим. Всички разговори мигновено секнаха и десетки очи се обърнаха към тях. Гледаха основно Грис, който бе поне двойно по-едър от всеки тук, а на лицето му бе изписана огромна ярост. Проследиха го до масата, но когато седна, грабнал халба със студена бира, всичко се върна към предишното си състояние. Усмихнатото момиче се убеди, че всички имат бира и са настанени удобно, и отиде да нагледа конете.

        Мишока бе този, който зададе въпроса:

- Защо се отбиваме тук, като ни остана съвсем малко?

        Грис надигна халбата. Яростта в погледа му бе изчезнала, отново изместена от умислено изражение.

        - Трябва да починем и да заприличаме отново на хора, за да не ни посрещнат като скитници. Тази вечер аз черпя, утре продължаваме.

        Сакрил за първи път опитваше бира. Хареса му свежестта, която носи, но знаеше, че трябва да внимава и да отпива по малко. Скоро на масата им пристигна и прясно опечена риба с големи комати дъхав хляб.

        Слънчевото момиче се приближи с още бира, все така усмихнато и попита Сакрил:

- Може ли да се запознаем? Аз съм Нелия.

        Изглеждаше на около петнадесет години, дребничка, с пъстрозелени очи и непокорна огнена коса. Лицето ѝ сияеше непрекъснато. Сакрил смотолеви нещо и притеснено скри лицето си в халбата. А Нелия, все така усмихната, остави бирата и се върна в кухнята.

        - Харесала те е, малък, внимавай! - Лект се ухили и грабна ново парче риба.

Д

        Вечерта премина бурно и забавно. Дойде малка трупа музиканти, които изпълниха хана с песни и танци. Лееше се много бира, всички бяха весели и дружелюбни. Леки разголени жени вървяха напред-назад, току някой скочеше от масата и подиреше избраната от него. Тази нощ и Сакрил бе за пръв път с жена. Просто една дойде и го отведе. Чак после разбра, че Грис го е уредил. Беше и хубаво, и срамно. Приключи много бързо и потно. След това му остана да пие бира с треперещи ръце, докато паметта го предаде.

        Събуди се сутринта със страхотно главоболие и треска. Другите вече си стягаха багажа, леглата им бяха оправени. Грис го погледна, приближи и сложи ръка на челото му.

        - Целият гориш. Да не ти е лепнала нещо онази курва снощи?

        Отговор не получи, но не му и трябваше.

        - Можеш ли да станеш?

        Сакрил се надигна с мъка. Краката му бяха омекнали и туптенето в главата се усили. Помогнаха му да се изправи, награбиха багажите и слязоха до конюшнята. Изведнъж всичко изчезна…