Като премислях всичко по-късно, можех да си спестя куп неприятности, ако не бях идвал в този град и вятърът ме бе отвял в някое по-незабележимо градче, далече на север... Рим е хубав град, дори и за лаик като мен, който не се интересува много-много от природни красоти и бърка наследството на Микеланджело с менюто на Макдоналдс. Но тук ресторантите му се брояха на пръстите на едната ръка и прекарвах времето си на богат безделник, като обикалях с часове скучните музеи, бъкани с камъни и постни картини. Наслаждавах се вяло на ренесансовите художници, като се забавлявах, запомняйки творбите им. Живеех в хотел, отдалечен от шумния център, с много и разноцветни врати, дървени и гипсови орнаменти навсякъде. По декорацията си - един малък оазис на лошия вкус, отговарящ на природата ми, каквито в Рим рядко се срещат. Но затова пък всичко в хотела беше чисто, пристойно и толкова солидно, че безвкусицата на вътрешната архитектура се губеше в общата солидност, като че ли беше едно от необходимите ...