меланхолик (Йордан Серафимов)
165 1420
3 мая 2011 г., 19:13

Мързи ме да си свия цигара 

  Проза » Другие
1595 0 9
3 мин за четене

http://www.youtube.com/watch?v=LJM2GhkR_RY



Прозорец. Изправям се и поглеждам надолу. Толкова е високо... Опирам чело на стъклото... Струйката дим замъглява стъклото, димът се разсейва и...


И нищо. 


И после пак нищо...


Носи се мирис на кафе от кафеварката, утрото е сънено. Ако някой отдолу ме види какво ще си каже, "тоя е луд или тъжен" или няма да си каже нищо. Всъщност не ми пука, какво ми пука кой какво ще си каже, особено когато отдолу не минава никой а и това се случва само в спомнените ми... Всеки път едно и също и мириса на сутрешно кафе ме връща там.


Кюър звучат, The same deep water as you започва и разпръсва дъжд в разхвърлената стая...  Поемам отново от цигарата... Отварям прозореца и се заглеждам надолу. Ако случайно падна, ще потроша някоя кола паркирана отдолу. Толкова е високо, че бих могъл да полетя право нагоре...


Някога... толкова някога, сякаш никога не е било. Сякаш всичко  е сън. Сякаш аз съм сън.


...


Крещя. Крещя силно, но никой не ме чува. Защото крещя само насън. Пиша и плача, плача със сини мастилени буквички. 


И сега отново... Пускам си същата песен на кюър и се чудя кой съм... кой бях... И ми е тъпуууу...


                                                                                                                                   03.05.2011 2:34 сутринта.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесва ми
  • Ти си си Ти. Хората не се променят...Красиво...и тъжно, и екзистенциално, и тъжно, и толкова Ти!
  • Споделям! Често това състояние присъства и при мен. Поздрав сърдечен и благодаря!
  • Какви мисли понякога ни спохождат в 2:34 сутринта, а? Познато.
  • Мисли... една сладка меланхолия... размисли за минало и бъдеще. Е, прозорецът не изкушава така както дъждът, разпръскван от песента на любимата група.
  • "Някога... толкова някога, сякаш никога не е било. Сякаш всичко е сън. Сякаш аз съм сън."
    Може би всички просто се сънуваме.


  • The Cure... и тия мисли... радвам се, че все пак нещо те задържа да не скочиш
  • И аз харесах много, но нямам понятие защо... :D
  • Някога... толкова някога - за съжаление, има и такова време. Много ми хареса!
Предложения
: ??:??