Беше студена ноемврийска вечер. Само уличните лампи (където ги имаше) осветяваха улиците и задните дворове. Градът изглеждаше като зловещо хтонично чудовище, хипнотизиращо и убиващо веселостта на всеки бродяга с немигащите си жълти, стъклени очи, които го гледаха от вси страни. Нищо не можеше да задържи хапещия студ далеч от кожата...
На светлината на една лампа той запали цигара (поредната). Взря се пред себе си с невиждащи очи и поклати глава, отново посетен от прекрасните спомени, които го изгаряха от два месеца. Сам си беше виновен, сам си го бе направил да стане така. Но сега, когато осъзнаваше вината си, трябваше да има някакъв начин да промени ситуацията. Само че не можеше да го открие. Дръпна си от цигарата и я погледна с презрение – тююневият дим не му помагаше, но когато преди два месеца пропуши от нерви, не предполагаше, че ще му е толкова трудно да откаже цигарите.
Заваля дъжд... Хладен, лек и дори приятен дъждец, който изпълни тежкия нощен въздух с лека прохлада. За него о ...