Вече нищо нямаше смисъл…В началото си говорихме толкова свободно и бяхме много отворени, а сега не можех да и кажа и една думичка без да почувствам болки в гърлото…
- Едно уиски, моля. – поръчах в новия бар, в който ходех от няколко седмици.
- Нека бъдат две. – каза уверено барманката, наля уискитата и седна до мен.
- Ти нямаш ли работа? – опитах се да и направя намек да ме остави на мира, но тя се правеше на приятно разсеяна.
- Така като гледаш дали имам? – огледа се тя наоколо и тогава си дадох сметка, че освен мен имаше още няколко мъже, които стояха далеч от нас…
Примирих се с факта, че тази вечер явно нямаше да съм сам както обикновено, дори и да предпочитах собствената си компания пред тази на барманката, която никак не ми харесваше. Нямаше нищо общо с нея…
- Хайде, разказвай. – каза ми най-спокойно жената до мен, все едно бяхме стари приятели.
- Какво да разказвам? – погледнах я учудено.
- Това, което те тормози. Жена е, нали? – усмихна се така сякаш разбираше всичко.
Засмях се ...