Светлините угаснаха, музиката спря. Не предполагах, че седем хиляди души на едно място могат да пазят тишина, но всъщност се получи.
Мислех си, че сърцето ми ще затаи ритъма си заедно с дъха ми, но всъщност пулсът ми препускаше с хиляди километри в час.
Музикантите от оркестъра настроиха инструментите си.
Сълзи от радост потекоха по лицето ми в мига, в който нощта избухна в светлини, а Античния театър затанцува под многоцветните прожектори. Не бях очаквала да реагирам толкова емоционално, нито да виждам нещата толкова, толкова реално. Истината беше, че на два и половина метра пред мен стоеше жена, на която от години копнеех да приличам, която бе мой модел за подражание... И същата тази жена се усмихваше сега на публиката, докато пееше на един хвърлей разстояние.
Два часа и половина. Най-изумителното събитие в живота ми трая два часа и половина. И публиката, и музикантите се раздаваха от цялото си сърце. Не бях единствената, която се разплака - прословутата певица също го направи. И изп ...