Мрачен ден, дъжд вали
и небето сякаш го боли,
а на гарата стои
мъж изпълнен със мечти.
Едно мъничко детенце
с окъсано палтенце
се приближи колебливо
и попита го страхливо :
,, Извинете, Господине,
дали влак от тука ще премине
или на стария перон
е спрял само тоз вагон? "
Сепна го гласът познат.
Върна го в годините назад.
Понаведе се и рече :
,, Аз отивам много на далече,
а ти сам на къде,
кат си мъничко дете?"
,, Искам на влак да се кача
и света да обиколя -
белким някъде намеря
скромен дом и топла постеля. "
,, А какво в ръцете си държиш
и не можеш с него да се разделиш ? "
,, Тук са снимките на мама -
събрал съм й обичта голяма -
тя помага ми в беда,
нищо, че е светлина.
Вечер пътя ми чертае,
сутрин росата на нея ухае.
Затова ги нося с мен -
да ме топлият всеки ден."
Бързо годините минават -
най - добрият лек остават.
Спомените в нас връхлитат -
удобно ли е - те не питат.
,, Сам ли на света остана?
Нямаш ли си дом и мама?
Затова ли под дъжда стоиш
и търсиш място да се приютиш ?"
,, Аз загубих скоро мама -
тя една звездичка стана.
Без нея ми е трудно да живея,
затова за топлина копнея."
Тук сълзите натежаха -
с дъжда отново те се сляха.
Трудно е да си дете
с разбито сърчице.
А когато нямаш дом
и търсиш под дъжда подслон -
тогава вагонът стар
става верен твой другар.
Ето, влакът пак пристига,
тропотът до мен достига.
Трака - трак, трака - трак -
пеят колелата пак.
Чувам тъничкия глас :
,, Може ли да дойда с вас?
Знаете ли на къде отива той
и дали в него е животът мой? "
Мрачен ден, дъжд вали
и небето сякаш го боли,
а на гарата стои
мъж, изпълнен със мечти.
Магдалена Борисова
(От стихосбирката,, Стъпка нагоре"
© Магдалена Борисова Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Състраданието като най-висша форма на любов и най-висока степен на енергия »