На гости

  Тази история ми я разказа Петър Радев. 

Навремето, като млад, лежал в болницата и там се запознал с турчето до него.

 Родителите на този от стаята при Пепо, били харни хора и от приказка на приказка го поканили да им гостува на село.

   Месец по-късно му се дало сгода и с един приятел се отправили натам да покарат ладата на баща му. Качили баира, влезли в планината и намерили селото.

  Там, като пристигнали, било предиобед в почивен ден и никой не видяли по пътя да им даде посока. От нейде само се появила една девойка. Вика, че с формите й им взела акъла. И до ден днешен помни как ѝ се поклащал ханша и май без долница била под панталона. На, тъй ми го описа, с едната ръка, като помаха в ляво и дясно.

Подминали момата с колата и цъкали с език. Не я заговорили, понеже в страни от селото видели и хорицата, прегърбени в нивата над картофите.   Спрели  и слезли да питат, а той бащицата, насреща им. Поздравили се, познал го, потупал го по рамото и ги повел към къщата, която била недалече

 -Днес ще сте ми гости!- тъй им казал и докато жените ще приготвят обяда ги повел към околията в гората, с бутилка ракия под мишницата. Синът му и той там с тях.

- Хубави, хора, приветливи,- ми вика Пепо- говорим си там, за туй за онуй.

   Обяснявал му бащицата, че бил човек с влияние и цялата околия той управлявал. На десетина села наместник бил и ако имало проблем той ги оправял. Тъй им говорел и кога минал час, не разбрал,  се върнали към дома на човека. Събули се отвън и влезнали.

   Тя къщата, като къща ли била- кирпич, глина и дялано дърво. Сиромашка работа. Настанили ги в одаята, в приземие някакво, представляващо средно голямо помещение с процеждаща се от малки прозорчета светлина. В кишето на стаята  седял най- възрастният на един стол и като мумия не мърдал, само ги претеглял с тежкия си поглед. Седнали приятелите и едни кюфтета се завъртели край тях, телешки, като копанка големи.

 Ала кой ги донесъл? Била същата девойка, която видели на пътя. Ахнали, обаче с какво око да я погледнат сега?

-Ний само за едното виждане дойдохме, ей тъй да си кажем здрасти, най-много по едно кафе да изпием. - взел да клинчи госта. 

- Ще ядете!- настоял повелително стопанина и им тикнал кюфтетата под носа. 

Двамата другари от няма накъде боднали по едно и задъвкали, а домакинът през две минути "Наздраве!" казва и отпива от ракията, като не приема отказ. Пепо пил две, три ракии,  приятеля му  не кусва, понеже е шофьор, ала кюфтетата, признал били страхотни.

   Хапнали те и взели да искат да стават вече да си ходят.

- Този да си ходи, ти оставаш! - бил отговорът на бащицата към Пепо.

  "Бре, сега де!?"- притеснил се той.

- Яж! -заповядал домакинът - още по едно кюфте ще изядете!

  Нашият, обаче, слабичък не му се яде и едно напрежение е взело да го стяга, а отсреща, в кьошето, старецът все така си стоял и ги гледал тежко. 

Промъкнала се мисъл в главата му да бягат. 

"На сега, - мислех - ставам и му фраскам един в лицето и бягаме навън."-казва ми той

 Да стане, обаче на стомаха му било тежко, а и краката му като вдървени. После разбрал, че авера му и той същото мислел.

Стопанинът пак настоял:

- Яж!- му казва.

 Пепо нямало накъде, наченал второ кюфте, обаче то да е като нормалните, не, голямо като меча лапа.

Бащицата, поомекнал малко взел пак да говори.

- За зетя, - вика - съм подредил втория кат на къщата. Довечера ще спиш там, другият да си ходи!

Брей, сякаш въже му стегнали на гърлото, тъй ми каза. Приседнало му и кюфте и всичко. Ще се пръсне и атмосферата и тя съвсем тегава станала. Започнал да съжалява, че дошъл.

- Партията е зад мене и ми е поверила околията. Всичко живо мене слуша, добре ще живееш.- продължил домакина видимо превзет от алкохола.

 "Ще го напия и ще падне, после си тръгваме" - взел да крои план Пепо, като обърнал посоката и взел да подканя домакина с "Наздраве!"  по-начесто. Бил курназ понеже подплатил стомаха с дебело кюфте, а другия бодял само домати от салатата и тъй дорде свършила бутилката с ракия, нашият човек устоял на напъна.

Нежен полъх раздвижил въздуха от влязлата в стаята девойка. Раздигала посудата и носела кафета и кока коли, ама от онези, без захар с белия етикет, дето хич не ги харесвал.  Тъжен и унесен  плъзнал поглед по стегнатите форми на момата Пепо и как да не е тъжен, иска да си ходи, а не го пущат. За зетове и власт му говорят.  

- Да пием по още една ракия! - казал той и боднал домат от купата и как вкусен и захарен му се сторил Каза ми, че по сладък домат и до сега не е ял.

-Да пием, но ще взема да отида до магазина, че ракията свърши!- отвърнал домакинът

В следобедните часове било. Паднало сянка  откъм прозореца и притулило светлината. Старият все така си стоял на стола и ги гледал изпитателно без да продума и дума. Девойката била поразтребила и пак изчезнала. Синчето дето бил с него в болницата, седял до татко си и мълчаливо слушал. 

- И ний ще дойдем!- казал Пепо- хем до тоалетната, хем да разтъпчем малко.

- Добре. - казал бащицата и се надигнал от стола без и едно забавено движение да направи. 

На излизане обувките им ги няма. Извикал той жена си и тя им ги изкарала от някъде прибрани. Отишъл оня човек да пикае на оградата, нали си е у дома, а те видели сгодния момент решили да бягат.

Тръгнали към външната порта, но сгрешили. Стопанинът ги пресрещнал и ги попитал:

- Къде бе?

-Ми на, ний, до колата да те изчакаме. - смотолевили приятелите със свито сърце.

- А-а-а, добре!- съгласил се оня и се качили на ладата заедно.

Пред селския магазин в центъра, бащицата слязъл и вече му проличало, че алкохола му подействал. Клатушкайки се влязъл в магазина да купува ракия, като доверчиво ги оставил. Нашите хора това и чакали. Пепо викнал 

" Давай газ!" , а приятелят му просто нямал нужда от подкана. Той вече бил потеглил, хвърляйки камъчета из под гумите. 

Спрели чак след десет километра долу под баира, за да пуснат една вода, щото не издържали. Пикаят и се тресат и погледите им все нагоре гледат. Нямало никой, пътя бил пуст. Качват се и до града не спират.

Тъй му свърши историята и ми казва:

- Ей, знаеш ли, ако бях станал зет на бащицата, сега най-малкото щях да съм кмет, а защо не и депутат! Пък и девойката, хубава си беше!

14.03.2023