Слънцето се показа за момент иззад натежалите от сняг сивкави облаци, сякаш искаше със закачливите си лъчи да поразведри намусения Стоян, който крачеше с неуверена крачка към селото, стиснал в загрубялата си длан половинлитровата пластмасова бутилка, която му правеше компания от сутринта.
Стоян не бе много пиян, поне не и по неговите критерии, но мисълта му вървеше някак мудно и все се блъскаше като в стена във възникналия току преди няколко часа проблем – бяха го изгонили от ловната дружинка. Председателят го бе нахокал и му бе заявил, че го изключва. По закон било забранено да се ловува пиян. Дрън-дрън.
Слънцето се скри окончателно и заваля пухкав сняг. Земята бързо побеля. В далечината проехтяха изстрели. Колегите му – бившите му колеги – бяха попаднали на дивеч. Стоян се обърна назад и се загледа в криволичещата следа, която бяха оставили кубинките му. Ех, как му се искаше сега да е с дружинката. Ако знаеше, че ще стане така, нямаше да започне да се налива от сутринта.
Отпи глътка ...