29 сент. 2006 г., 00:00
3 мин за четене
Вървях. Крачех бавно и както винаги замечтано, без да обръщам внимание на каквото и да е друго действие. Това бях аз - един мечтател. През по-голямата част от времето си фантазирах и живеех в своя сантиментален и красив свят, където любовта беше тунелът, през който минаваха всички мои мисли, превръщаха се в прекрасни цветове и ме зареждаха с надеждата и вярата, че всичко това някога може да бъде реалност.
Летях, плачех, влюбвах се и мразех, разхождах се между дърветатa, разказващи ми за древните богове, развеселяващи ме с игрите на феите, живеех в огромни дворци и се запознавах с прекрасни хора.
Постоянен обект на моите фантазии беше един човек, който дори не познавах, но у който намирах огромен магнетизъм и очарователност. Много бяха като нея, но само тя привличаше така вниманието ми. Макар и да учихме в една и съща гимназия нямахме никакъв повод да се заговорим. Разминавахме се често по улиците, поглеждахме се бегло и след това всеки продължаваше по пътя си. Оставаше единствено споме ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация